Учредително събрание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 69:
В края на януари (началото на февруари по [[нов стил]]) 1879 г. Любен Каравелов умира. Веднага след смъртта му започват спорове по финансови въпроси между вдовицата [[Наталия Каравелова|Наталия (Ната) Каравелова]], брат му Петко Каравелов, от една страна, и неговия съдружник и изпълнител на завещанието Нестор Жейнов. Въпреки това Жейнов успява да организира отпечатването на дневниците на Учредителното събрание. За целта са му носени на място ръкописните дневници от заседанията, както и всички други официални документи за отпечатване. Обстоятелството, че печатницата се намира в сградата на Народното събрание, улеснява процеса. Междувременно конфликтът с Петко Каравелов ескалира, стига се дори до бой. Уплашен, че ще пострада сериозно (Петко Каравелов е не само депутат в Учредителното събрание, но и един от най-влиятелните фигури в него), Жейнов бързо напуска страната и заминава за Русия. Там се установява в гр. [[Казан]] и става поддиректор на [[Волжско-Камска банка|Волжско-Камската банка]]<ref>Писмо на [[Димитър Тодоров]] до директора на Народната библиотека Райчо Райчев, 1939 г., [[Стара Загора]] – НБКМ-БИА, Ф. 403 (Народно събрание), дело на фонда.</ref>. В бързината при отпътуването дори не успява да получи полагащото му се възнаграждение за отпечатаните дневници. Бягайки от Българското княжество, Нестор Жейнов взима и всички ръкописи, и документи, намиращи се тогава в печатницата, сред тях са и ръкописните дневници на УНС<ref>„Пак там“.
</ref>. Този факт е бил известен на мнозина, знаел го е и [[Стефан Стамболов]]. Дори през [[1893]] г., когато Стамболов е министър-председател, Нестор Жейнов се обръща с писмо към него (те се познават преди Освобождението), молейки го да съдейства, да се уредят сметките по издадените протоколи, а той, от своя страна, да върне взетите ръкописи, подчертавайки изключителната им стойност за историята на страната.
Преди смъртта си през 1916 г. Нестор Жейнов завещава на сина си [[Григор Жейнов]] да предаде документите на ''Българската царска делегация'' в [[Москва]]. Така и става. През 1939 г. материалите са предадени, и чрез [[Министерство на външните работи и изповеданията|Министерството на външните работи и изповеданията]] идват в Народната библиотека в София. С оповестяването на изключително ценните ръкописи лично се заема нейният директор [[Райчо Райчев]]<ref>Р. Райчев. Д„невниците на Учредителното народно събрание“ (една забавна историйка от
Ред 101:
== Народни представители ==
{{основна|Списък на депутатите в Учредителното събрание}}
Списъкът на присъстващите представители в Народното събрание в Търново на 10 февруари 1879 г. включва имената на: депутатите по [[звание]], избраните чрез пряк [[вот]] от народа, депутатите от учреждения и различни организации и назначените от руския императорски комисар. Депутатите от учреждения представят утвърдени културни и просветни центрове на българите през Възраждането
Някои от имената на видните депутати в списъка на депутатите в Учредителното събрание са:
| |||