Зафирово: Разлика между версии

'''''Етнически''''' групи и народности. '''''Етническият''''' произход на селото първоначално е бил български. След напускане на селото по време на Руско-турската война през 1828-1829 година и появата на чумата в този край, след което населението е изцяло мюсюлманско. Едва през 1858 год., след Кримската война, започва отново заселване на слезли от източна Стара планина българи. Те са били предимно от габровско, котелско и еленско. Не липсва и придошло население от поповско и разградско. Според сведения, първо са пристигнали група балканджии - скотовъдци от село Скорците – Христо Петров Христов и сина на Тодор Минчев – Стефан Тодоров Минчев-Сапунов, който през 1856 год. е завършил Габровската гимназия и през 1872 год. става учител в селото. По това време се събират девет български домакинства. Турското население освобождава цялата махала, като в Холозларската махала остава рода на Мехмед оглу чауш, които са имали собствена джамия и рода на Амзата, които също притежавали своя джамия. В навечерието на Руско-турската война етническият състав на селото е бил от турци, българи и цигани. След 1924 год. започва масово заселване на македонци и гърци, които създават т. нар. „колонистка”, а по-късно „македонска” махала. След 1940 год. се заселват румънци и махалата е наречена „преселска”. Имало и „татарска” махала, населена само от татари, а на нейно място днес се намира т. нар. „циганска” махала. Към днешна дата, населението на село Зафирово се състои от българи и цигани (роми). Има няколко албански семейства и няколко турски. Тук можем да кажем, че много от старото поколение на Зафирово са румънски преселници. Такива са и моите баби и дядовци, които и до днес си говорят помежду си на румънски и помнят своето пристигане в България, своите мъки и недоимъци, през които са минали. Помнят и разказват, как техните бащи са продали и последната си пендара от злато, за да закупят няколко декара от безценната добруджанска земя. Днес, през 2014 година, българи, цигани, турци, албанци, живеем в разбирателство, споделяме заедно празниците, помагаме си, без дори да се замисляме каква е религията ни, какъв е етноса ни и традициите ни. Те ни поздравяват на нашите празници, а ние на свой ред, уважаваме техните.

 

 

'''''Празници''''' и обичаи. '''''Всички''''' традиции, празници и обичаи се спазват и организират. Честват се всяка година празниците: Нова година, Бабин ден, Осми март, Първа пролет, 24 май (Събор на селото).''' '''На 3 март всяка година се поднасят цветя и венци пред паметника на загиналите в Първата и Втората световни войни. На 2 юни със заря се почита паметта на Ботев и загиналите за свободата на България. На този ден отдаваме почит и уважение към ветераните, които са жители на Зафирово'''.''' Във всички празници и традиции участват децата от ЦДГ „Васил Левски”, учениците от ОУ „Иван Вазов”, учители, жители, администрация. Читалище „Христо Ботев – 1901 год.” се грижи и днес за усмивките на старите и изнемогващи от бедност пенсионери. То се грижи за нас, погълнатите от проблемите на ежедневието. Грижи полага и за нашите деца, развива таланта им, научава ги на любов към художествената литература и награждава всяко тяхно старание. Читалището и неговата дейност съживяват селото, сплотяват неговите жители и заслужено получават признателност за своя труд. През 2008 год. Сдружение „Роден край" – с. Зафирово организира родова среща в Румъния – в селата Траян и Черна (това са родните села на болшинството от жителите на Зафирово). В тези румънски села групата е представила обичаят „Гергьовден” с всички ритуали, характерни за празника – жертвоприношение на агне в чест на светеца, замесване на обредни хлябове с „цветна” вода и люлеене на люлка за здраве'''.''' Традиция е всяка година фолклорна група „Добруджанки” да посреща първа пролет заедно със самодейни състави от различни краища на страната. Сдружението всяка година организира фолклорен събор „Зафирово пее и танцува”. На този събор се показва богатството на българските песни, танци и обичаи. Фолклорна група „Добруджанки”, през 2009 год. провеждат и отдавна забравеният ритуал „Пеперуда”. Идеята им е посрещната с одобрение и подпомогната от един от арендаторите в селото – Ангел Кънев. Самодейците към сдружението научават песента, която нашите баби са пели, отправяйки молба за дъжд към Господ. Една от малките танцьорки има честта да е пеперудата. Малката пеперуда е окичена със зеленина, върбови клонки и бъз. Всички участници в ритуала се качват на каруца, минават през селото, пеейки „Пеперуда летяла, до Бога се мятала, на Бога се молила: Дай ми, Боже, ситен дъжд, да се роди жито и ръж!” Малката пеперуда размахва ръце и пръска вода. Същинският ритуал се провежда на една от нивите на арендатора, където той посреща своите доброжелатели със семейството си.''' '''Тук можем да кажем, че Зафирово е малко село, но с богато културно развитие.