Горноджумайски събития: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Акт на насилие
| заглавие = Горноджумайски събития
| част_от = [[Македонски въпрос|Македонския въпрос]]
| картинка =
| размер_картинка =
| описание_картинка =
| карта =
| карта_размер =
| карта_описание =
| карта-позиционна =
| карта-описание =
| подзаглавие =
| местоположение =
| координати =
| дата = септември 1924 г.
| време =
| цел = удар срещу левицата във [[ВМРО]]
| тип =
| оръжие =
| загинали = 200 души
| ранени =
| жертви =
| извършители = десницата във [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]]
| извършител =
| атентатор =
| атентатори =
| предп_извършители =
| предп_извършител =
| брой_участници =
| numpart =
| защитници =
| защитник =
}}
'''Горноджумайските събития''' са наказателна акция на дейци на десницата във [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]] срещу представителите на левицата, участници в заговора и [[Убийство на Тодор Александров|убийството на Тодор Александров]] в 1924 година.
 
==Майски манифест==
{{основна|Майски манифест}}
На 6 май 1924 година във Виена след преговори за обединение с ЦКЦентралния комитет на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] членовете на ЦКЦентралния комитет на ВМРО [[Петър Чаулев]] и генерал [[Александър Протогеров]] подписват т.нар. Майски манифест за сътрудничество с [[Комунистически интернационал|Коминтерна]] и за включването на македонското освободително движение в „единен балкански революционен фронт“. Двамата членове на ЦК подписват манифеста и от името на третия Тодор Александров, който напуска преговорите, но дава съгласие да бъде подписан от тяхно име. След като разбира съдържанието на манифеста Тодор Александров се опитва да осуети публикуването му, успява да разубеди генерал Протогеров и на 1 август 1924 година двамата оттеглят подписите си. Дейците на левицата във ВМРО, начело с [[Алеко Василев]] и [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]], организират заговор срещу Тодор Александров и той е убит на 31 август край село [[Сугарево]].
 
==Убийства==
След [[убийство на Тодор Александров|убийството на Тодор Александров]] десницата в организацията е оглавена от неговия помощник [[Иван Михайлов]], като в подготовката на отмъщението участват [[Наум Томалевски]], [[Кирил Пърличев]], [[Петър Шанданов]], [[Кирил Дрангов]], [[Панчо Михайлов (революционер)|Панчо Михайлов]], [[Асен Даскалов]], [[Йордан Гюрков]] и други. Като участници в заговора срещу Тодор Александров са заподозрени няколко дейци на [[МФО]] както и ръководителите на [[Илинденска организация|Илинденската организация]] [[Георги Занков]] и [[Арсени Йовков]]. За предстоящата разправа е уведомен военният министър [[Иван Вълков]], като между ВМРО и военното разузнаване се поддържа постоянна връзка.
 
За 12 септември в [[Благоевград|Горна Джумая]] е насрочено събрание, което да доведе до разрешаване на споровете между ВМРО и ръководството на [[Илинденска организация|Илинденската организация]]. По време на събранието, проведено в Хотел „Париж“, група, ръководена от Кирил Дрангов, напада и убива Алеко Василев и още 20-тина негови привърженици. Пощаден е само ген.генерал Протогеров като единствен останал член на ЦК след убийството на Тодор Александров и измяната на [[Петър Чаулев]]. Георги Атанасов успява да избяга от сградата на хотела, но е заловен в града и е убит от [[Асен Даскалов]].<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 201-203 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>
 
Представителите на Илинденската организация, които са в Горна Джумая за срещата, чуват престрелката и се укриват в местна казарма, откъдето ги качват на влака за София. При [[Кочериново]] влакът е настигнат от два автомобила, след което са заловени [[Петър Ацев]] и [[Михаил Чаков]], а [[Арсени Йовков]] е убит, но [[Георги Занков]] успява да се спаси.<ref name="марков"/>
[[Георги Занков]] успява да се спаси.<ref name="марков"/>
 
Същия ден в [[София]] са убити [[Димо Хаджидимов]] и съдията и офицер от българската армия [[Владислав Ковачев]]. Разгромени са и привържениците на Алеко Василев в Пиринско. През следващите дни в [[Припечене]] са убити физическите убийци на Тодор Александров - [[Щерьо Влахов]] и [[Динчо Вретенаров]], в [[Пловдив]] - [[Чудомир Кантарджиев]] ([[17 септември]]), в [[Банско]] - [[Александър Буйнов]] ([[27 септември]]), а в [[Мустафа паша]] - [[Георги Скрижовски]] (февруари [[1925]]).