Разлика между версии на „Никео-цариградски символ на вярата“

м
Bot: Automated text replacement (-За съжаление, п +П)
(→‎История: анахронизъм)
м (Bot: Automated text replacement (-За съжаление, п +П))
Следователно, далеч не може да се говори за някакво ново учение, или нарушение на Никео-Цариградския Символ на вярата, а за добавка, изравняваща значението между Символа на вярата на латински и на гръцки език.
 
За съжаление, презПрез 9-ти век, неправомерно избраният за патриарх университетски преподавател Фотий (за пет дена преминал, от светско лице, всичките духовни санове, с единствената цел да бъде внедрен като патриарх на мястото на станалия неудобен на регента законен патриарх Игнатий, който отказва св. Причастие на последния поради кръвосмесително съжителство), без да вникне в причините за въвеждане на добавката (а и без да желае това), я превръща в знаме и боен вик срещу "еретиците-латиняни". Той прави това в отговор на отказа на Римския папа да удоволетвори молбата му да бъде признат за патриарх. Това негово поведение се превръща и в една от главните причини за последващото огромно напрежение между източното и западното християнство и за взаимните анатеми през 11-ти век, и за трагедията, сполетяла Византия през 15-ти век.
 
Никео-Цариградският символ е преведен на старобългарски език през [[9 век]]. В този превод гръцкото прилагателно име „καθολικὴν“ (католическа) е преведено като „съборьнѫѭ“ (съборна), което на черковнославянски дава „соборную“. В началото на [[20 век]] [[Българска православна църква|Българската православна църква]] започва да превежда много от богослужебните текстове на новобългарски език и в тези преводи думата „καθολικὴν“ е преведена като „вселенска“. В някои от богослужебните книги, издадени след [[1990]] г., тази дума се превежда и като „съборна“. Повечето неславянски християнски църкви не превеждат тази дума.