Робърт Сауди: Разлика между версии

 

== Критика върху творчеството на Робърт Сауди ==

 

* ''„Битката при Бленхайм“ – „The battle of Blenheim“'' (1798 година). Поема, съставена от 66 стиха. Смята се, че тази балада е послужила за образец на рамката на Лермонтовото стихотворение „Бородино“<ref>Предположението е на Симеон Хаджикосев в статията му върху творчеството на Робърт Сауди (Хаджикосев, С. ''Западноевропейска литература''. Част трета. София: Сиела, 2005, стр. 371.)</ref>. Текстът е изграден на основата теза – антитеза. Войната е видяна като проекция на героизма, на непреходното, на славата (нейното зловещо наследство – черепът, става причина за възраждането на спомена за славната битка и за неумиращото достойнство. В поемата е застъпена идеята за парадоксалното във воденето на войната: незнанието за смисъла и позлата от нея и едновременно с това възхвалата и гордостта, с която бива възприемана. Това се превръща в алегорично възхваляване на нещо, от което изходът е единствено загуба, чийто символ е черепът, останал като завещание за поколенията. Типично романтическата фигура на детето е носителят на пацифисткото, на проглеждането, на осъзнаването. Старецът е прославата на битката, но той е невиждащ (''„почиваше с притворени очи“''). Самият той не обяснява в какво се изразява това „величие“, но референтът в последните стихове на строфата утвърждава позицията му – ''„било е тук велик и славен бой“''. Излишеството на войната е в самото ѝ съществуване. В текста е отхвърлено достойнството, което някои виждат в нея. Тук тя пречупена през детския поглед, който е успял да прозре истината. В поемата присъстват елементи на „гробищната поезия“ – мотивът за смъртта и тленното – ''...„покрили трупове цялата земя и се разлагали от топлината...“''. Издигането в култ на отминалите славни времена е романтическа ретроспекция, но тук тя е отхвърлена. На нейно място се появява утопията на въображението на децата – въображение като илюстриране на друга реалност, която не трябва да съществува "миналото зло“.