Луи XIV оставя Франция във финансов колапс, но за нещастие неговият наследник Луи XV не решава тези проблеми заради нерешителността си. Луи XV отдава твърде голямо внимание на великолепието на двора си и на интимния си живот като позволява някои от метресите му (Помпадур и [[Мадам дю Бари|графиня дю Бари]]) да влияят върху държавните му дела, заради което е обвиняван приживе и след смъртта си. По време на царуването му Франция присъединява Горна Лотарингия и [[Корсика]], но в Седемгодишната война губи колониалната си империя за сметка на Великобритания. С договора от Париж ([[1763]]), който слага край на Седемгодишната война, Франция губи владенията си в [[Индия]], [[Канада]] и поречието на [[Мисисипи]] и въпреки, че запазва [[Ню Орлеанс]] и земите западно от Мисисипи и Гуаделупе, този договор полага началото на изоставянето на Новия свят. Френският престиж в Европа достига най-ниската си точка.
Неефективното управление на краля е в основата на по-късната [[Френска революция]]. Неслучайно в края на живота си Луи е мразен от народа си.
