Гюнтер Кунерт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ Категория:Носители на литературни награди на Германия
мРедакция без резюме
Ред 35:
Първата стихосбирка на Гюнтер Кунерт ''„Пътепоказатели и надписи по стените“'' (1950) напомня стила на [[Бертолт Брехт]] с поговорки и народни мъдрости, които едновременно предупреждават и призовават към заемане на житейска позиция. Стихосбирката ''„Под това небе“'' (1955) и двете томчета със стихове и [[балада|балади]] ''„Дневни дела“'' (1960) и ''„Крайно порядъчна песнопойка“'' (1961) разкриват съзерцателен и в същото време иронично-агресивен подход към света. Интелектуалният [[дидактика|дидактизъм]] на поета се проявява с особена художествена мощ в стихосбирките му ''„Спомен за една планета“'' (1963) и ''„Неканеният гост“''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish12/g_kunert/nekaneniat.htm Стихотворението „Неканеният гост“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1965), където наред със стремежа към опознаване на света се поставя и екзистенциалният въпрос за смисъла на раждането и смъртта. Това му донася остри критики от страна на официалните среди в [[Германска демократична република|ГДР]]. Следват поетическите книги ''„Възвестявания на времето“'' (1966), ''„Невинността на природата“'' (1966), ''„Бележки с креда“'' (1970), ''„Предпазване от отражения“'' (1970) и ''„Отворен изход“'' (1972).
 
=== Проблеми в ГДР и емиграция във ФРГ ===
[[File:Bundesarchiv Bild 183-E1102-0015-001, Berlin, Veranstaltung "Meine liebste Seite", Schriftsteller.jpg|thumb|440px|Гюнтер Кунерт в президиума на годишната конференция на Съюза на немските писатели, [[1966]] г.]]