Гражданска война в България (1257 – 1263): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м форматиране: 6x тире, 6x тире-числа, 11 интервала, кавички, точка (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{обработка|липсват източници}}
{{Военен конфликт|
|име= Гражданска война в България 1257- – 1261
|конфликт=
|картинка=
|описание=
|период=[[1257]]- – [[1261]]
|място=[[България]]
|причина=свалянето на цар Мицо Асен от трона
Ред 14:
|командир1= Константин Асен
|командир2= Мицо Асен
|сила1= неизвестни
|сила2= неизвестни
|жертви1= неизвестни
|жертви2=неизвестни
}}
 
Ред 23:
 
== Предистория ==
През [[1241]] умира силният български [[цар]] [[Иван Асен II]] ([[1218]]- – [[1241]]). След това се възкачва малолетният цар [[Калиман I|Калиман I Асен]]. Неговото управление се свързва с голяма татаро-монголска атака на българските земи, след която българите са задължени да плащат ежегоден данък на татарите[[татари]]те. В резултат на силните вътрешни вълнения, породени от преминаването на България от хегемон на Балканите до второстепенна държава, [[Калиман I]] е свален и на трона е поставен друг син на [[Иван Асен II]] - – [[Михаил II Асен]], също малолетен. Неговата майка - – [[Ирина Комнина]] води регентството на страната в периода от възкачването на сина ѝ през [[1246]] до [[1254]], но има голямо влияние и през самостоятелното управление на Михаил Асен ([[1254]]- – [[1256]]). Регентството на Комнината е като цяло лошо за България - – през [[1255]] Никейската империя нахлува в отслабената България и в резултат на Регинския мир откъсва големи територии от нея.
 
Опитът на Михаил II да отвърне на удара на император [[Йоан III Дука Ватаци]] се проваля; неговият наследник - – [[Теодор II Ласкарис]] влиза изненадващо в българския лагер в Родопите и това всява смут сред войниците. Те започват да бягат начело със самия цар „у дома"дома“, след което България губи силната крепост Боруй /[[Стара Загора]]/ и Скопската област.
 
[[Файл:Michael-Asen-Kastoria.jpg|мини|ляво|180п|Цар Михаил II Асен]]
След това Михаил Асен е убит и цар става неговият братовчед - – [[Калиман II Асен]]. Последният пък е убит след едномесечно управление и започва спор около търновския трон[[трон]]. В крайна сметка болярите избират за цар болярина [[Мицо]], който приема името Асен (той е част от Асеневци, тъй като съпругата му [[Мария Асенина]] е дъщеря на Иван Асен II).
 
[[Мицо Асен]] обаче се оказва слаб владетел. Той бързо губи уважението на аристократите и около него започват да се плетат заговори. В резултат на това [[Константин Асен]], който се сродява с Асеневци, потегля начело на войска към [[Търново]], а предупреденият за свалянето си [[Мицо Асен]] бяга от столицата си и се укрепва във [[Велики Преслав]], с всички царски [[инсигнии]].
 
== Военни действия ==
=== 1257- – 1258/59 - надмощието на Мицо Асен ===
[[Image:NHM-BG-photoKonstantinTih1.jpg|мини|ляво|190px|Цар Константин Асен]]
След коронацията на [[Константин Асен]] в [[Търново]], сваленият владетел Мицо започва с верните нему войски гражданска война с Константин. Армията на новия търновски цар претърпява няколко поражения от Мицо, който се е укрепил в Източна България, която все още имала сериозен икономически и военен потенциал. Търновските войски изглежда търпят поражения, защото се знае, че Константин Асен търси помощта на ромейския гарнизон в крепостта [[Станимака]] ([[Асеновград]]). Добрият развой на вътрешната война, може би вдъхвала нови надежди на Мицо Асен за реабилитиране на трона в Търновград и отстраняване на [[узорпатор|узурпатор]]а Константин Асен.
 
=== 1260-1261 – -1261 – победата на Константин Асен ===
В крайна сметка [[Константин Асен]] успява да дислоцира повече войски във войната, по този начин избутвайки войската на Мицо Асен навътре в [[Източна България]]. Мицо губи множество силни [[крепост]]и, сред които и [[Велики Преслав|Велики]] Преслав. Постепенно бившият [[цар]] е изтласкан в последната си крепост [[Месемврия]] и нейните околни укрепления. Той все още крои планове за крайна победа във войната, докато Константин Тих не сключва договор с Никея. Това окончателно съсипва Мицо Асен. На следващата година ([[1261]]) той предава последните си територии на [[Михаил VIII Палеолог]], в замяна на политическо убежище и имение в земите на Троя.