Юлиан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 10x тире, 8x тире-числа, 3x заглавие-стил, 3x кавички, 9 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 56:
В своя едикт за толерантността от [[362]] г., Юлиан разпорежда да бъдат отново отворени езическите храмове, да бъде реституирана храмовата собственост и да бъдат върнати прогонените от църквата епископи. С едикта си за училищата, императорът забранява на християнски преподаватели да използват езически ръкописи. При пристигането на Юлиан в [[Антиохия]] храмът на [[Аполон]] бил изгорен, за което той обвинява християните и затваря главната църква там.
 
Юлиан е крайно непопуяреннепопулярен сред християните в империята и е особено ненавиждан от висшето духовенство, което било свикнало да приема значителни облаги от предишните императори на Константиновата династия. Демонстрираната от императора религиозна посветеност и неприкритата му привързаност към ретроградните философии на отминаващата древност, остават недоразбрани сред масата от населението, будейки подигравки и недоверие. Не среща достатъчно силна подкрепа и мечтаното от Юлиан възраждане на античният паганизъм, под формата на нов [[Синкретизъм|синкретичен]] култ, смесващ идеи и елементи от различни други религии.
 
=== Поход на изток ===