Оранжева революция: Разлика между версии

Авторитарното управление на [[Украйна]] след разпада на [[Съветския съюз]], на практика павира пътя на протестите. Изборните измами от 2004 г. определено подчертават желанието на украинските граждани за едно плуралистично и по-демократично управление. „Кучмагейт“ е поводът, който провокира обществото да създаде реформистки движения. Тези движения искат не само оставката на Кучма, но и премахване на управленския монопол, установен от олигархията. Скандалите, в които се забърква Кучма отвръщат подкрепата към него на много хора с влияние в политиката. Много от правителствените лица, които преди са го подкрепяли, вече подкрепят неговия противник Юшченко. След спада на доверието към правителството, ролята на Юшченко става изключително важна. Обликът му на харизматичен и неподкупен лидер привлича хората и по-специално младежите, които ще се окажат водещата сила на Оранжевата революция. Тази нова вълна от млади хора има съвасем различни възгледи от приближените на Кучма. Изобилието на младежи, които взимат участие в протестите, ясно показва силният национализъм, който завладява страната по това време.

В края на 2002 г. [[Виктор Юшченко]] (партия Наша Украйна), АлександърОлександър Мороз (Социалистическа партия на Украйна), Петро Симоненко (Комунистическа партия на Украйна) и [[Юлия Тимошенко]] ( Блокът на Юлия Тимошенко) издават съвместно становище относно „началото на революция в Украйна“. Малко-по късно комунистите начело със Симоненко напускат съюза, но другите три партии запазват сътрудничеството си<ref>[http://books.google.nl/books?id=Wp7VKL4p7kQC&pg=PA117&dq=Tymoshenko+Moroz+Presidential+candidate+2004&client=firefox-a#v=onepage&q=Tymoshenko%20Moroz%20Presidential%20candidate%202004&f=false Understanding Ukrainian Politics: Power, Politics, and Institutional Design] by [[Paul D'Anieri]], M.E. Sharpe, 2006, ISBN 978-0-7656-1811-5, page 117</ref> (до юли 2006 г).<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/5169068.stm Ukraine coalition born in chaos], [[BBC News]] (11 July 2006)</ref>. Още през есента на 2001 г Тимошенко и Юшченко първи започват да говорят за подобна коалиция.

На 2 юли 2004 г. Наша Украйна и Блокът на Тимошенко заедно формират коалицията Народна сила, чиято цел е „спиране"спиране на деструктивния процес, който заради сегашните управляващи, се е превърнал в характеристика на Украйна'". Те ясно визират действащите президент и премиер – [[Леонид Кучма]] и [[Виктор Янукович]]. Споразумението на двете партии, включва обещанието на Юшченко да назначи Тимошенко за премиер на Украйна, ако бъдат спечелени президентските избори през ноември 2004 г.<ref name="“CarnIP&quot;">[http://books.google.nl/books?id=X0PAQrsx-6YC&pg=PA34&dq=Force+of+the+people+Tymoshenko&client=firefox-a#v=onepage&q=Force%20of%20the%20people&f=false Revolution in Orange: The Origins of Ukraine's Democratic Breakthrough] by [[Anders Aslund]] and [[Michael A. McFaul]], [[Carnegie Endowment for International Peace]], 2006, ISBN 978-0-87003-221-9</ref>

Изборите изправят един срещу друг двамата основни противници – министър-председателят Виктор Янукович, който е подкрепен от Леонид Кучма, и опозиционният кандидат Виктор Юшченко, лидер на партия Наша Украйна в украинския парламент и бивш премиер (1999 – 2001).

Местните съвети в [[Киев]], [[Лвов]] и няколко други града<ref>Kamil Tchorek, [http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/article395652.ece Protest grows in western city], ''[[The Times]]'', 26 November 2004</ref> официално отхвърлят легитимността на вота, а Юшченко дава символична клетва за встъпване в длъжност.<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/4198957.stm Yushchenko takes reins in Ukraine]. BBC NEWS. 23 January 2005. URL</ref> „Клетвата“ е дадена в полупразната зала на парламента, в която присъстват само поддръжници на Юшченко и липсва нужният кворум. Въпреки, че това действие е нелегитимно пред закона, то е важен символичен жест, който ясно показва, че Юшченко не приема компрометираните резултати от изборите. Най-радикалните му поддръжници настояват дори за по-драстични действия. В отговор, опонентите на Юшченко го обвиняват в даване на незаконна клетва, като дори някои представители на оранжевата коалиция не са съгласни с този акт. Много анализатори на събитията твърдят, че клетвата на Юшченко, ще радикализира допълнително нарастващата политическа криза.

наНа 1 декември парламентът издава изявление, с което заклеймява всички просепаратистки действия и гласува [[вот на недоверие]] къмна съветаСъвета на министрите на Украйна. Последното решение е отхвърлено от Янукович. Според конституцията на Украйна, след вот на недоверие към правителството, то трябва да подаде оставка. Парламентът, обаче не може да принуди правителството да се оттегли, без съдействието на премиера Янукович и все още действащиятдействащия президент Кучма.

Някои анализатори твърдят, че Оранжевата революция се случва на базата на вече установен модел и практика при свалянето на [[Слободан Милошевич]] в [[Югославия]] четири години по-рано и по време на [[Революцията на розите]] в [[Грузия]] от 2003 г. И двете събития, макар и спонтанни, са все пак резултат на обширна и масова кампания на гражданите и изграждане на опозиционна коалиция. И в Югославия, и в Грузия, става въпрос за изборна победа, последвана от масови демонстрации и опити на действащото правителство да удържи властта си посредством всякакви инструменти.

Всяко от протестните движения включва и активното участие на студентски движения. Най-известното от тях е Отпор, което е с основна заслуга за издигането на [[Воислав Кощуница]]. В Грузия участие взема подобно движение, наречено Крама. В Украйна студентската организация, която участва най-активно издига слоганът Пора! (Време е!). Председателят на грузинският комитет по отбраната и сигурността Дживи Таргамадзе, както и някои членове на Кмара, дават консултации на украинските опозиционни лидери относно техниките за ненасилствена борба. Някои грузински рок групи, които по-рано са подкрепяли Революцията на розите, през 2004 г,. организират концерт в подкрепа на Оранжевата революция, в центъра на Киев<ref>[http://www.eurasianet.org/departments/insight/articles/eav113004.shtml States in Caucasus, Central Asia closely monitor developments in Ukraine.] ''Eurasia Insight''. 30 November 2004.</ref>.

Активисти на всяко едно от тези движения са били финансирани и обучавани на политическа организация и ненасилствени методи на съпротива от редица западни правителствени и неправителствени организации. Според [[Гардиан|Гардиън]], тези организации включват Държавния департамент на САЩ и Агенцията за международно развитие на САЩ, както и Националния демократичен институт за международни отношения, Международния републикански институт и фондацията "Отворено общество" на [[Джордж Сорос]]<ref>Diuk, Nadia. "[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/articles/A34008-2004Dec3.html In Ukraine, Homegrown Freedom]." ''Washington Post'', 4 December 2004.</ref>.

Бившият президент [[Леонид Кучма]] открито обвинява [[руският олигарх]] [[Борис Березовски]] във финансиране на кампанията на Виктор Юшченко и изнася копия от документи, показващи парични трансфери от компании на Березовски към компании, контролирани от приближени на Юшченко<ref name=TJTBmonOR/> Yushchenko denied Berezovsky financed his election campaign.<ref name="TJTBmonOR">[http://www.jamestown.org/single/?no_cache=1&tx_ttnews%5Btt_news%5D=30872 DID BEREZOVSKY FINANCE UKRAINE'S ORANGE REVOLUTION?], [[The Jamestown Foundation]] (19 September 2005)</ref>. Юшченко отрича неговата кампания да е била финансирана от Борис Березовски. Руският олигарх потвърждава, че е имал срещи с приближени дона Юшченко в Лондон, преди началото на кампанията, и че е превел преводи на големи суми. Според украинското законодателство, финансирането на политически кампании от граждани на чужди държави е незаконно<ref>[http://lenta.ru/articles/2005/09/15/money/ Lenta.Ru: Пан Березовский вершит историю Украины]</ref>. През ноември 2005 г. олигархът заплашва, че ще съди приближените дона Юшченко, ако публично не се извинят и не признаят, че са приели парите<ref>[http://www.independent.co.uk/news/world/europe/berezovsky-funded-revolution-514948.html Berezovsky 'funded revolution'], [[The Independent]] (12 November 2005)</ref>. Според поредицата на [[Би Би Си]] ''Руските кръстници''<ref>{{cite AV media |year=2005 |title=The Russian Godfathers, episode 1 |type=TV documentary |url=http://documentarystorm.com/russian-godfathers/ |accessdate=2013-03-28 |archiveurl=http://www.youtube.com/watch?v=S1Cib5FMq9A&t=17m19s |archivedate=Jan 22, 2012 |deadurl=no |minutes=17 |publisher=[[BBC]] |people=Kent, Nicolas (Executive producer) |location=London, Riga, Kiev |quote=In secret, Boris is pouring millions into sustaining the spontaneous demonstrations in Kiev. He is also in daily contact with the key opposition leaders. }}</ref>, Березовски излива милиони долари в поддържането на спонтанните протести и всекидневно е в контакт с опозиционните лидери. След смъртта на Березовски през март 2013 г., неговият приятел Андрей Некрасов, заявява, че олигархът е основен спонсор на Оранжевата революция.<ref>{{Cite journal |title=Tuttava IS:lle: Berezovski oli yhä kiinnostunut haastamaan Putinin |journal=[[Ilta-Sanomat]] |date=26 March 2013 |author=Paananen, Arja |url=http://www.iltasanomat.fi/ulkomaat/art-1288551375607.html |language=Finnish |laysummary=http://annatubten.livejournal.com/193397.html |laysource=Summary and translation into Russian by Anna Kislichenko |laydate=27 March 2013}}</ref>

От друга страна участието на руското правителство, начело с президента Путин, е много по-директно и е ясно изразено на страната на Янукович. Степента на участие е обект на много спорове, ясни са единствено срещите на най-високо равнище между Путин, Кучма и Янукович преди и по време на изборите. Украинският премиер е явно подкрепян и получава благоприятен медиен комфорт от руските медии. Той също така е заобиколен и от множество руски консултанти, за които се знае, че са свързани с Кремъл.

Една от последиците от Оранжевата революция са промените в конституцията, които прехвърлят власт от президента към парламента. Промените са приети от партията на Мороз и комунистите и влизат в сила след парламентарните избори от 2006 г., които са спечелени от Партията на регионите на Янукович. След тези избори, бившият президент формира коалиционно правителство заедно със социалистите и комунистите. В резултат на това Виктор Юшченко вече трябва да се противопоставя на сдобилия се с нови правомощия министър-председател – Янукович. През 2007 г., след няколко месечнаняколкомесечна борба, президентът успява да свали коалиционното правителство и да разпусне парламента. Провеждат се нови избори, които отново се печелят от партията на Янукович, но този път със съвсем малка преднина пред оранжевите партии на Тимошенко и Юшченко. Янукович не успява да събере мнозинство за парламент, което автоматично води до коалиционно правителство между партиите на Тимошенко и Юшченко,. сМинистър-председател премиерстава [[Юлия Тимошенко]].

В края на 2009 г. административнияАдминистративният съд на Украйна забранява всякакви демонстрации от 9 януари до 10 февруари 2010 г. на Площада на независимостта в Киев. Това е продиктувано след молба на кмета на столицата, за да бъдат избегнати „нестандартни ситуации“ по време и след края на президентските избори през 2010 г. Изборите са кулминацията на политическото падение на Юшченко, започнало след революцията. Действащият президент печели само 5.5 % от гласовете.<ref>{{икона|uk}}[http://www.cvk.gov.ua/vp2010/wp320pt00_t001f01=700pt001f01=700pplace=1.html Central Election Commission Candidate Results], [[CEC Ukraine]] (19 January 2010)</ref>

След вота, за победител е обявен Виктор Янукович. Някои от неговите поддръжници наричат тази победа „краят на оранжевия кошмар“<ref>[http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/8508276.stm Ukraine election: Yanukovych urges Tymoshenko to quit], BBC News, 10 February 2010, 13:23 GMT</ref>. Веднага след встъпването си в длъжност, „новият-стар“ президент обещава, че ще „изчисти отломките на недоразуменията и проблемите, появили се след Оранжевата революция“.<ref>[http://www.kyivpost.com/news/nation/detail/59193/ Yanukovych appeals to the nation, asks Tymoshenko to step down], [[Kyiv Post]] (10 February 2010)</ref> Според влиятелния представител на Партията на регионите на Янукович, Ринат Ахметов, идеалите на Оранжевата революция възтържествуват на изборите от 2010 г. „Имаше честни, независими и демократични избори. Целият свят го призна, а международните наблюдатели го потвърдиха. Именно за товазатова идеалите на Оранжевата революция възтържествуваха.“<ref>[http://www.kyivpost.com/news/politics/detail/60518 Akhmetov: Ideals of 'Orange Revolution' won at election in 2010], [[Kyiv Post]] (February 26, 2010)</ref> Според [[Юлия Тимошенко]] изборите от 2010 г. са „изпусната възможност за Украйна да стане достоен член на европейското семейство и да сложи край на олигархията.“олигархията“<ref>[http://www.tymoshenko.ua/en/article/ea5wzazv Yulia Tymoshenko’s address to the people of Ukraine], Yulia Tymoshenko official website (22 February 2010)</ref>.