Индигирка: Разлика между версии

[[Файл:Усть-Нера. Вид с горы..jpg|мини|Индигирка в при [[Уст Нера]].]]

В падината долината ѝ се разширява и Индигирка става типична равнинна река. Коритото ѝ изобилства с плитчини и [[Коса (релеф)|коси]], като на места се разделя на ръкави. След това Индигирка постепенно завива на североизток и изток като пресича северозападната част на [[Момски хребет|Момския хребет]] и течението ѝ отново придобива планински и полупланински характер с прагове и бързеи и тясно корито (от 50 до 80 m). При село Крест Майор Индигирка окончателно напуска планините и от тук до устието (около 800 km) протича през централната част на Абийската низина и крайната източна на Яно-Индигирската низина. На Абийската низина в коритото изобилстват меандрите, а на Яно-Индигирската низина – преобладава праволиненнотоправолинейното течение с ширина от 350 до 500 m. В този долен участък долината на Индигирка става много широка, с ясно изразена двустранна заливна тераса. Ширината на коритото нараства до 600 – 800 m, а дълбочината при най-ниски води е около 2 m. На 130 km от устието си Индигирка се разделя на няколко ръкава, образувайки [[делта]] с площ от 5500 km², чрез която се влива в югозападната част на [[Източносибирско море]]<ref name="water"/>.

Река индигиркаИндигирка получава над 300 притока с дължина над 10 km, като 26 от тях са дължина над 100 km, в т.ч. 5 реки с дължина над 500 km.

Захранването на реката е смесено: дъждовно (50 – 65%), снежно (20 – 40%) и подземно (5 – 10%). Средногодишен отток при село Воронцово (на 350 km от устието) 1 600 m³/s, което като обем представлява 50,498 km³<ref name="water"/>. Индигирка е пълноводна през пролетта и началото на лятото, а към края на лятото и есента се наблюдават епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове, при което реката залива огромни територитеритории в долното си течение. Пълноводието е през месеците май и юни в течение на 55 денонощия и в този период преминава около 46% от годишния отток на реката. В този сезон средният отток е 7 850 m³/s, а максималния е от 3 360 до 11 700 m³/s. По време на епизодичните прииждания оттокът се изменя от 1 500 до 11 100 m³/s и приз този период преминават около 18% от годишния отток. Продължителността на отделните прииждания е средно 9 денонощия. Минималният отток в периода без заледяване се наблюдава преди образуването на ледена покривка и се равнява на 638 m³/s. През зимата подледенияподледеният отток намалява до 6,8 m³/s и тогава Индигирка достига най-ниското си ниво<ref name="water"/>.

Средната дебелина на леда в началото на май при село Воронцово е 125 cm, при посьолок (селище от градски тип) [[Чокурдах]] – 174 cm, а при остров Немков (в делтатделтата) – 216 cm. Пролетния ледоход обикновено прадължавапродължава 7 денонощия. В делтата (най-северната част от течението на реката) продължителността на периода без ледови явления е от 100 до 107 денонощия. Годишно река Индигирка пренася в [[Източносибирско море]] около 11,7 млн.т. наноси<ref name="water"/>.

Усвояването на Индигирка започва през 1636 г., когато в устието ѝ пристигат тоболските [[казаци]] на [[Иван Ребров]], а горното ѝ течение е достигнато от якутски казаци през 1637 г. През 1638-41 г. [[Иван Ребров]] се изкачва на 600 km нагоре по реката до устието на левият ѝ приток [[Уяндина]]. В същия този период, през 1639 г. в средното течение на реката енисейският казак Постник Иванов основава селището Зашиверск. През първата половина на XVIII век в делтата на Индигирка вече съществува селището [[Руское Устие]]. През 1739 г. Иван Киндяков (от отряда на лейтенант [[Дмитрий Лаптев]]) извършва първото сравнително точно картиране на долното течение на реката. Към края на XIX век в долното течение на реката вече има 29 селища. Особено значение в изучаването на реката и нейния водосборен басейн има руския учен от полски произход [[Ян Черски]], който извършва своите изследвания през 1891 г. През 1929 г. експедиция ръководено от руския учен [[Сергей Обручев]] описва и съставя карта на планинската верига [[Черски (хребет)|Черски]] и дава първата съвременна конфигурация на речната система на на реката. На базата на тези изследвания и руският топограф Юрий Чирихин съставя първият атлас на реката и нейния водосборен басейн. През следващата 1931 г. в района работи Индигирската експедияекспедиция на Наркомвод на СССР начело с Владимир Данилович Бусик. През 1936 г. е открита първата хидрометеорологическа станция на реката при село Воронцово. От 1947 до 1962 г. целият водосборен басейн на Индигирка е покрит с пълна топографска снимка, на базата на която са изработени точни топографски карти. В периода от 1970-те до 1990-те години се водят изследвания на коритото на реката от географския факултет на [[МДУ]].<ref name="water"/>