Балтийско море: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BULGARIA24 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
BULGARIA24 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 31:
 
== Геоложка история ==
[[Файл:ЛиториноАнциловото море (5 000 г.пр.н.е.)езеро.png|ляво|мини|363x363px395x395пкс|Анциловото езеро преди около 8,7 хил. години. ]]
ъвременнотоУчастъкът от [[Континентална кора|континенталната кора]], на която лежи съвременното Балтийско море, е част от [[Източно-Европейска платформа|Руската тектонична плоча]]. Като единен масив той се образува преди около [[Статерийски период|1,8 милиарда години]] и оттогава е относително стабилен. Голяма част от територията, съответстваща на съвременното море, през по-голямата част от времето се е намирала над морското равнище, макар че южната и източната част дълго време са били покрити от плитководни [[шелф]]ови морета, за което свидетелства дебелият слой седименти в тези области. Балтийският [[кратон]] се образува в южното полукълбо, дрейфува на запад, през [[Едиакарий|едиакария]] се намира в района на [[Южен полярен кръг|Южния полярен кръг]], а после дрейфува на север, пресича [[екватор]]а преди около [[Девон|375 млн. г.]], а около [[палеогеновия период]] (преди 30 милиона години) вече се доближава до съвременното си положение. В различно време, той е съставна част на различни древни континенти ([[Нуна]], [[Нена]], [[Родиния]], [[Протолавразия]], [[Панотия]], [[Лаврусия]], [[Пангея]], [[Лавразия]] и [[Евразия]]), а за известно време и отделен континент – [[Балтика]].
Участъкът от [[Континентална кора|континенталната кора]], на която лежи с
 
ъвременното Балтийско море, е част от [[Източно-Европейска платформа|Руската тектонична плоча]]. Като единен масив той се образува преди около [[Статерийски период|1,8 милиарда години]] и оттогава е относително стабилен. Голяма част от територията, съответстваща на съвременното море, през по-голямата част от времето се е намирала над морското равнище, макар че южната и източната част дълго време са били покрити от плитководни [[шелф]]ови морета, за което свидетелства дебелият слой седименти в тези области. Балтийският [[кратон]] се образува в южното полукълбо, дрейфува на запад, през [[Едиакарий|едиакария]] се намира в района на [[Южен полярен кръг|Южния полярен кръг]], а после дрейфува на север, пресича [[екватор]]а преди около [[Девон|375 млн. г.]], а около [[палеогеновия период]] (преди 30 милиона години) вече се доближава до съвременното си положение. В различно време, той е съставна част на различни древни континенти ([[Нуна]], [[Нена]], [[Родиния]], [[Протолавразия]], [[Панотия]], [[Лаврусия]], [[Пангея]], [[Лавразия]] и [[Евразия]]), а за известно време и отделен континент – [[Балтика]].
 
Преди около 40 милиона години, когато контурите на Северна, Централна и Източна Европа вече приблизително са оформени като съвременните, на бъдещето място на Балтийско море възниква долината на река [[Еридан (геология)|Еридан]], която тече в югозападна посока, паралелно на [[Скандинавски планини|Скандинавските планини]] – тоест почти по същия начин, по който по-късно ще се разположи Балтийско море: изворът ѝ е в [[Лапландия]], а чрез силно разклонена [[делта]] се влива на мястото на съвременна [[Холандия]] в древното [[Северно море]]. В областта на днешния Фински залив, реката има голям [[приток]]. С настъпването на [[кватернер]]ното заледяване, около преди 700 хил. години, Еридан престава да съществува, тъй като нейната долина, както и останалата част от Северна Европа, изчезва под ледената покривка.