Балтийско море: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BULGARIA24 (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21:
| острови =
| градове =
}}
▲}}'''Балтийско море''' (на [[старославянски език|старославянски]]: ''море Варяжское'', {{lang-sv|Östersjön}}, {{lang-fi|Itämeri}}, {{lang-pl|Morze Bałtyckie}}, {{lang-de|Ostsee}}, {{lang-et|Läänemeri}}, {{lang-lv|Baltijas jūra}}, {{lang-lt|Baltijos jūra}}) е [[вътрешно море]] в Североизточна [[Европа]]. То граничи със [[Скандинавски полуостров|Скандинавския полуостров]], [[Източна Европа|Източна]] и [[Централна Европа]] и [[Дания|датските]] острови. Свързано е с [[Категат]] и [[Северно море]] чрез [[проток|протоци]]те [[Йоресун]], [[Стуребелт]] и [[Лилебелт]], както и с [[Бяло море (Русия)|Бяло море]] и [[Северно море]] посредством съответно [[Беломорско-балтийски канал|Беломорско-Балтийския]] и [[Килски канал|Килския канал]].
Площта на Балтийско море е 415 хил. km², средната му дълбочина е 52 m, а максималната е 459 m. Най-големите заливи в Балтийско море са [[Ботнически залив|Ботнически]], [[Фински залив|Фински]] и [[Рижки залив|Рижки]]. Големи пристанища са [[Талин]], [[Рига]], [[Клайпеда]], [[Калининград]], [[Гданск]], [[Стокхолм]], [[Хелзинки]]. По-големите курорти по крайбрежието на морето на [[Сестрорецк]], [[Зеленогорск (Санкт-Петербург)|Зеленогорск]], [[Светлогорск (Калининградска област)|Светлогорск]], [[Пионерский (град)|Пионерски]] и [[Зеленоградск]] в [[Русия]], [[Юрмала]] и [[Саулкрасти]] в [[Латвия]], [[Паланга]] и [[Неринга]] в [[Литва]], [[Сопот (Полша)|Сопот]], [[Хел (град)|Хел]] и [[Кошалин]] в [[Полша]], [[Албек (Икер-Рандов)|Албек]], [[Бинц]], [[Хайлигендам]] и [[Тимендорф]] в [[Германия]], [[Пярну]] и [[Нарва-Йъсуу]] в [[Естония]]. Най-големите реки, вливащи се в Балтийско море са [[Нева]], [[Нарва]],
Line 31 ⟶ 30:
== Геоложка история ==
[[Файл:Анциловото езеро.png|ляво|
Участъкът от [[Континентална кора|континенталната кора]], на която лежи съвременното Балтийско море, е част от [[Източно-Европейска платформа|Руската тектонична плоча]]. Като единен масив той се образува преди около [[Статерийски период|1,8 милиарда години]] и оттогава е относително стабилен. Голяма част от територията, съответстваща на съвременното море, през по-голямата част от времето се е намирала над морското равнище, макар че южната и източната част дълго време са били покрити от плитководни [[шелф]]ови морета, за което свидетелства дебелият слой седименти в тези области. Балтийският [[кратон]] се образува в южното полукълбо, дрейфува на запад, през [[Едиакарий|едиакария]] се намира в района на [[Южен полярен кръг|Южния полярен кръг]], а после дрейфува на север, пресича [[екватор]]а преди около [[Девон|375 млн. г.]], а около [[палеогеновия период]] (преди 30 милиона години) вече се доближава до съвременното си положение. В различно време, той е съставна част на различни древни континенти ([[Нуна]], [[Нена]], [[Родиния]], [[Протолавразия]], [[Панотия]], [[Лаврусия]], [[Пангея]], [[Лавразия]] и [[Евразия]]), а за известно време и отделен континент – [[Балтика]].
Line 39 ⟶ 38:
* [[Балтийско ледниково езеро]] – образува се на мястото на съвременна южна Балтика преди около [[12 хилядолетие пр.н.е.|14 хил. години]], след оттеглянето на ледниците.
* [[Йолдиско море]] – образува се преди около [[9 хилядолетие пр.н.е.|10 300 години]], след като морските води
* [[Анцилово езеро]] – съществува в периода преди около [[7 хилядолетие пр.н.е.|9]]—[[6 хилядолетие пр.н.е.|7,5]] хил. години, когато Йолдиско море губи връзката си с океана в резултат на издигане на сушата.
* [[Литориново море]] – образува се в резултат на издигането на нивото на световния океан и появата (преди 7,5 хил. години на [[Датски проливи|Датските проливи]]
* Самото '''Балтийско море''' – когато бреговата линия, режима на соленост и други параметри на Литориново море се доближават до съвременните – процесът започва преди около [[2 хилядолетие пр.н.е.|4 хил. години]]. Приблизително по това време възниква и река [[Нева]].
Line 135 ⟶ 134:
Потокът от прясна вода в морето от около 200 реки и встъпването на солени води от юг изгражда градиент на солеността в Балтийско море. Близо до датските проливи тя е близо до тази на [[Категат]], но въпреки това е по-ниска от океанската, поради факта, че тук преминава по-ниско солената вода към [[Северно море]]. Солеността постоянно намалява в посока север и изток. В северната част на Ботническия залив водата дори не е солена и много пресноводни видове живеят в морето. Кривата на соленост е паралелна с температурния градиент. Тези два фактора ограничават много видовото разнообразие на животни и растения които обитават Балтийско море.
Във вертикално отношение най-солената вода се намира към дъното на морето. Това затруднява обмена на кислород в дълбочина и създава напълно отделни морски среди.<ref>
== Релеф на дъното ==
Line 158 ⟶ 157:
Една особена характеристика на фауната е, че тя съдържа редица [[реликт]]ни видове от периода на заледяване на планетата. Това са представители на арктически видове, които са останали в Балтийско море след последното заледяване. Типични представители са [[ракообразни|ракообразното]] ''[[Saduria entomon]]'', балтийския подвид на [[Пръстенов тюлен]] и попчето ''[[Myoxocephalus quadricornis]]''.
Сателитни снимки от юли 2010 г. на Балтийско море показват масивен цъфтеж на водорасли, обхващащ площ от 377 хил. km² от повърхността на морето.
=== Природни ресурси ===
Line 168 ⟶ 167:
=== Опазване на околната среда ===
Наличието на депа за [[химическо оръжие|химически оръжия]] (погребването на контейнери с токсични вещества се провежда след края на [[Втората световна война]]) силно се отразява на екологичното равновесие на Балтийско море. Учени-океанолози на борда на кораба за научни изследвания „[[Професор Щокман (кораб)|Професор Щокман]]“
През 2003 г. в Балтийско море са регистрирани 21 случая на попадане на химическо оръжие в рибарски мрежи – всички те представляват сгъстени парчета [[иприт]] с общо тегло от 1 005 кг.<ref>[http://www.helcom.fi/press_office/news_helcom/en_GB/chemical_munitions_incidents/?u4.highlight=mustard%20gas Helcom : 25 incidents of chemical munitions caught by fishermen in the Baltic Sea were reported in 2003<!-- Заголовок добавлен ботом -->]</ref>
| |||