Правища: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 46:
{{цитат|Правища, паланка на Ю от [[Драма (град)|Драма]] 5 часа път. Сградена е между клонове, които се спущат между двата паралелни хребета на [[Кушница|Пърнар]] до едноименна река. Седалище на гръцки митрополит, „Елевтериополски“. Тук става пазар, а на Митровден панаир, който трае 1 седмица. Обращението през панаира е до 3000 л. т. Жители 3000, гърци, с църква и училище. Правишката нахия съставят 16 гръцки села и едно българско, Нътен, с 40 къщи. Вероятно е да има и други български села; с верни сведения обаче не ми бе възможно да се сдобия.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-ИзтМакед Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 33.]</ref>}}
 
В края на XIX век през градчето минава [[Васил Кънчов]] и пише: „Правища брои около 600 къщи турци, гърци и малко власи. Папунджийството успева. Освен в Правища гърци има и в селата [[Косруп|Косорик]] - голямо село, работят с чулове и чували; Пикимак - има 300 къщи, един час път далеч от Куманица; [[ПалехориПалеохори (дем Кушница)|Палихор]] - със 150 къщи, между тях малко турци...“<ref name="Извори">Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.</ref>
 
Към 1900 година според статистиката на Кънчов („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в Правища живеят 1&nbsp;250 [[турци]], 1&nbsp;100 жители [[гърци]] християни и 1&nbsp;200 цигани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_23.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 200.]</ref>