Мария-Антоанета: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 129:
На другия ден кралското семейство е принудено окончателно да напусне Версай под надзора на тълпата. Домът им през следващите три години е скромният и неудобен дворец [[Тюйлери]], където са на практика под домашен арест <ref>[[#Fraser|Fraser]]: 298–304.</ref>.
[[Image:Kucharski's Marie Antoinette.jpg|thumb|left|200px|Незавършен портрет на френската кралица, нарисуван в Тюйлери от Кучарски през 1790; в долната част на портрета може да се види дупка от копие.]]
По време на този труден за Мария-Антоанета период на домашен арест в Тюйлери кралицата не престава да върши обичайните си занимания: благотворителност, посещение на религиозни церемонии и всеотдайна грижа за децата. Въпреки опитите да остане извън обсега на общественото внимание, обещавайки си, че повече няма да се меси в политиката, тя продължава да бъде одумвана от някои среди, които сега ѝ приписват интимна връзка с [[
Замислени са и няколко плана за бягство, но Мария-Антоанета категорично отхвърля повечето от тях, изтъквайки, че не желае да оставя съпруга си сам във Франция. Дълго време кралят и кралицата отлагат бягството си, надявайки се, че една интервенция от чужбина ще реши проблемите им. Раздразнен от постоянните противоречия между европейските монарси и от чувството си за безсилие, едва през пролетта на [[1791]] г. кралят най-сетне приема настоятелните предложения на крайните монархисти да емигрира. Организацията на бягството е поверена на граф Фернзен <ref>[[#Пантев|Пантев]]: 183 – 184</ref>. Организаторите залагат на бързината, но неуспехите започват още от самото начало, след като кралското семейство забавя тръгването си с няколко часа. То напуска столицата през нощта на [[20 юни]] [[1791]] г., което нарушава връзката по маршрута за смяната на конете<ref>Пак там</ref>. Целта им е да се доберат до австрийската граница. И този път обаче придържането към етикета оказва лоша услуга на Мария-Антоанета и съпруга ѝ – огромната карета, в която са предвидени отделения за краля, за децата, за кралските инсигнии и огромно количество багаж, отдалеч издава високия статут на пътниците. В селището [[Варен]], на 60 km от границата, кралят е разпознат от пощенския служител Друе, който без колебание разпознава профила, изсечен върху френските монети. Той предупреждава своите съселяни, след което кралското семейство е пленено и върнато в [[Париж]].
| |||