Мария-Антоанета: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 129:
На другия ден кралското семейство е принудено окончателно да напусне Версай под надзора на тълпата. Домът им през следващите три години е скромният и неудобен дворец [[Тюйлери]], където са на практика под домашен арест <ref>[[#Fraser|Fraser]]: 298&ndash;304.</ref>.
[[Image:Kucharski's Marie Antoinette.jpg|thumb|left|200px|Незавършен портрет на френската кралица, нарисуван в Тюйлери от Кучарски през 1790; в долната част на портрета може да се види дупка от копие.]]
По време на този труден за Мария-Антоанета период на домашен арест в Тюйлери кралицата не престава да върши обичайните си занимания: благотворителност, посещение на религиозни церемонии и всеотдайна грижа за децата. Въпреки опитите да остане извън обсега на общественото внимание, обещавайки си, че повече няма да се меси в политиката, тя продължава да бъде одумвана от някои среди, които сега и&#768; приписват интимна връзка с [[маркизЖилбер дьо Лафайет|маркиз Дьо Лафайет]], когото Мария-Антоанета всъщност мрази заради либералните му възгледи и ролята му за преместването на кралското семейство в Тюйлери. Въпреки постоянния надзор на революционните власти, Мария-Антоанета полага усилия да предотврати приемането на конституция, която би свела до минимум ролята на краля в политическия живот на страната. Дори в тези трудни времена тя не престава да се надява, че в бъдеще синът и&#768; ще управлява пълноценно, и е убедена, че трудностите пред монархията са временни. Благодарение на съветите и&#768; и на тези на верните му приятели, Луи XVI първоначално успява да предотврати приемането на много закони от Националното събрание или да забави тяхното изпълнение, приемайки външно вид на примирение и посещавайки заседанията на събранието. Междувременно кралят и кралицата поддържат активни контакти с врагове на революцията – аристократи и роялисти, заговорничат и търсят съдействие в чужбина.
 
Замислени са и няколко плана за бягство, но Мария-Антоанета категорично отхвърля повечето от тях, изтъквайки, че не желае да оставя съпруга си сам във Франция. Дълго време кралят и кралицата отлагат бягството си, надявайки се, че една интервенция от чужбина ще реши проблемите им. Раздразнен от постоянните противоречия между европейските монарси и от чувството си за безсилие, едва през пролетта на [[1791]] г. кралят най-сетне приема настоятелните предложения на крайните монархисти да емигрира. Организацията на бягството е поверена на граф Фернзен <ref>[[#Пантев|Пантев]]: 183 – 184</ref>. Организаторите залагат на бързината, но неуспехите започват още от самото начало, след като кралското семейство забавя тръгването си с няколко часа. То напуска столицата през нощта на [[20 юни]] [[1791]] г., което нарушава връзката по маршрута за смяната на конете<ref>Пак там</ref>. Целта им е да се доберат до австрийската граница. И този път обаче придържането към етикета оказва лоша услуга на Мария-Антоанета и съпруга и&#768; – огромната карета, в която са предвидени отделения за краля, за децата, за кралските инсигнии и огромно количество багаж, отдалеч издава високия статут на пътниците. В селището [[Варен]], на 60 km от границата, кралят е разпознат от пощенския служител Друе, който без колебание разпознава профила, изсечен върху френските монети. Той предупреждава своите съселяни, след което кралското семейство е пленено и върнато в [[Париж]].