Автоматично патрулирани, Разширено потвърдени потребители, Изключения от блокирането по IP-адрес, Патрульори
359 666
редакции
м (интервал пред година) |
|||
== История ==
[[File:Georgian inscription at Bir El-Qutt, 430 AD.jpg|thumb|Старите грузински надпис, асомтаврули, [[430]].]]
От далечни предания разбираме, че създател на първата грузинска писменост, наречена Асомтаврули е цар Парнаваз Първи цар на Иверия (Кавказка Иберия) през 3 век пр.н.е. Точна дата за създаването и обаче не се знае и до днес. Грузинският историк Леонти Мровели, живял през 11 век, счита, че азбуката е създадена от цар Парнавас Първи. Подобна е и хипотезата на професор Барамидзе, сочейки историческото произведение „Картлис цховреба“ – сборник с документи, обобщени от историк, който е бил съвременник на царя. Според някои учени първите запазени документи и текстове, които използват древната грузинска писменост са от 4 – 5 век. Категорични останки от документи, доказващи по-ранно създаване на писменост в Грузия не са намирани. Най-древната известна ни грузинска творба, достигнала до нас е „Мъченичеството на царица Шушаник“ от Яков Цуртавели, написана през пети век. Тя красноречиво доказва, че много преди написването на този текст е имало изключително силно развита писмена култура в региона. Професорът Ревас Барамидзе през 1990 година доказва, че в „Битие Грузинско“ има описание на „Житие Парнавас“ – това само по себе си
Грузинската писменост се състои три вида системи, като Асомтаврули е в основата им. Църковната религиозна писменост се образува от събирането на Асомтаврули с „духовното лице“ (хуци), от което се получила Хуцури-Асомтаврули, от която също произлизат Мргвловани, известна като обла или кръгова писменост, както и Мтаврули. Следващата е Нусхури (тя обединява Хуцури, Нусха-Хуцури, Котховани) и третата е Мхедрули. Всяка от трите писмени системи има свой характерен графически стил, но графичните знаци на писменост Нусхури са производни от развитието на Асомтаврули, а Мхедрули произхожда от Нусхури. Тези промени от своя страна произхождат от стремежа на езиковедите към опростяване на правописа.
|