Гръцка въоръжена пропаганда в Македония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 222:
Според донесение от полковник [[Леон Ламуш]]: {{цитат|имаше случаи, при които в сражение с български чети в Енидже-Вардарско, андартите подпомагаха турската войска и техните ранени бяха лекувани в турски военни болници<ref>Българска история, София, 1930 г., цитирано по: Благой Петров, „Наранената земя“, Алкор, Бургас, 1995.</ref>.}}
 
Долълнително катоДолълнителен съюзник на гръцката въоръжена пропаганда в Македония се явявае и сръбската такава. Неосъщественото обединение на гърци и сърби в областта Мариово осуетяват плановете за общи действия. До голяма степен българската организация действа съвместно с румънската или албанската пропаганда, за да противостои на другите пропаганди.
 
По времето на Илинденско-Преображенското въстание гръцки андарти дават отпор на въстаниците. За всичките 4 години на гръцката македонска борба основните постижения на андартите са опожаряванията и изтреблението на няколко български села, сред които Загоричани и Зелениче. Последователно са изтребвани и всичките приобщени към ВМОРО българи. Международната общественост начесто осъжда гръцките зверства и безотговорността на турските власти, в отговор на гръцките изстъпления в България се заражда анти-гръцко движение.