Фридрих Фрьобел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 8x кавички, 3 интервала, нов ред, тире (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 1:
{{Личност
| име = Фридрих Фрьобел
| име-оригинал = Friedrich Wilhelm August Fröbel or Froebel
| категория = педагог
| описание = германски педагог
Ред 21:
}}
'''Фридрих Вилхелм Август Фрьобел''' ({{lang-de|Friedrich Wilhelm August Fröbel or Froebel}}) е [[Германия|германски]] [[Педагогика|педагог]], теоретик на предучилищното възпитание, последовател на [[Йохан Хайнрих Песталоци]].
== Биография ==
Роден е на [[21 април]] [[1782]] година в [[Обервайсбах]], [[Саксония-Кобург-Заалфелд]]. Фрьобел изпитва силно влияние от Песталоци, но след като открива и [[Ян Амос Коменски|Комениус]] предприема осъществяването на собствените си педагогически идеи и през 1816 г. създава всеобщо немско възпитателно заведение. Умишлено ограничава полето си на действие върху най-малки деца и бебета, по-късно властите го закриват, защото сеело [[атеизъм]].
През
Фрьобел разработва и собствени ''Spielgaben'' – преведено буквално „дарове за игра“. Той решава да нарече играчките си „дарове“, защото ги възприема като подарък, който води детето в различните етапи на неговото развитие. Малко след основаването си немската фабрика „Dusyma“ започва да произвежда даровете за игра и строителните блокчета на Фрьобел. През годините компанията разработва нови серии продукти, базирани на принципите на немския педагог, които допълват неговите „дарове“, като например строителите „Uhl“ и „Орнаменти“, количките на колелца, конструктори с различни форми и размери, както и много образователни игри. „Даровете за игра“ продължават да са изключително популярни и в наши дни.
Умира на [[21 юни]] [[1852]] година в [[Мариентал]], [[Саксония-Майнинген]].▼
▲Умира на [[21 юни]] [[1852]] година в [[Мариентал]], [[Саксония-Майнинген]], на 70-годишна възраст.
== Публикации ==
* „''Възпитание на човека'' …“ (1826);
* „''Майчини и гальовни песни''“ (1844) и др.
На български: ''Елате да живеем за нашите деца!'', С., 2015, УИ
{{учен-мъниче}}
|