Карнатака: Разлика между версии

'''КарнатакаКарна̀така''' ({{lang-kn|ಕರ್ನಾಟಕ}}; {{lang-en|Karnataka}}) е щат в Южна Индия, създаден на [[1 ноември]] [[1956]] г. с приемането на Закона за реорганизация на щатите. Първоначално е известен под името МисорМайсур ([[:en:Mysore|Mysore]]), но през 1973 г. е преименуван на Карнатака (''кару наду'' означава ''извисена земя'', а също ''черен регион'' – име, свързано с черните почви за отглеждане на памук в региона Баялусийм). Карнатака граничи с [[Арабско море]] на запад, [[Гоа]] на северозапад, [[Махаращра]] на север, [[Андхра Прадеш]] на изток, [[Тамил Наду]] на югоизток и [[Керала]] на югозапад. Щатът има площ 191 976 km² или 5,83% от площта на [[Индия]]. Населението му е 52 850 562 д. при гъстота 275,6 д./km². Основният език в щата е [[каннада (език)|каннада]]. Столицата на Карнатака, [[Бангалор]], е на предната линия на технологичния и икономически прогрес на Индия.

[[File:Mysorepalace.jpg|215px|thumb|Дворецът МисорМайсур, бивша резиденция на махараджите на МисорМайсур]]

В древността Карнатака е част от [[Маурийска империя|Маурийската империя]] на [[Ашока Велики]]. През [[1565]] г. империята [[Виджаянагара]], основана през 14 век, попада под контрола на конфедерация от ислямски султанати след битката при Таликота. Биджапурския султанат скоро придобива контрол на платото [[Декан (плато)|Декан]], но към края на 17 век е победен от [[Моголска империя|Моголската империя]]. През 1782 г. [[Типу Султан]] става владетел на МисорМайсур след смъртта на баща си, Хайдар Али, придобил власт над района като главнокомандващ мисорскатамайсурската армия. Както баща му, така и Типу султан водят общо четири войни срещи британците, последната от които води до смъртта на Типу султан при отбраната на столицата му Срирангапатана и присъединяването на МисорМайсур към [[Британска Индия]] през [[1799]] г. През 19 век има няколко въстания срещу британското господство. След получаването на независимост на [[Индия]] от [[Великобритания]] на [[15 август]] [[1947]] г. махараджата на МисорМайсур Джаячамараджендра Водеяр позволява присъединяването на МисорМайсур към Индийската република. През 1950 г. МисорМайсур става щат със същото име, а през 1973 г. е преименуван на КарнатакаКарна̀така.

Правителството на Карнатака се оглавява от Главен министър, който се избира от Законодателното събрание. Той ръководи законодателния дневен ред и държи в ръцете си голяма част от изпълнителната власт. Губернаторът на Карнатака, който има по-скоро церемониланицеремониални функции, се назначава от президента на Индия по съвет на Индийското правителство и има петгодишен мандат. Гражданите на Карнатака избират също така 28 представители в долната камара на индийския парламент [[Лок Сабха]]. Членовете на Законодателното събрание избират 12 представители в горната камара на индийския парламент [[РаджяРаджа Сабха]]. Основните партии в Карнатака са [[Индийски национален конгрес]], [[Бхаратия Джаната]] и Джаната Дал. Политици от Карнатака са заемали постове министър-председател и вицепрезидент на Индия. Върховният съд на Карнатака (''Атара Качери'') е в Бангалор.

Трите най-важни школи на [[веданта]] [[адвайта]], [[висищадвайта]] и [[двайта]] разцъфтяват в Карнатака. [[Мадхва]]чаря е роден на територията на щата, а [[Ади Шанкарачаря]] основава в [[Шрингери]] един от четирите си манастирски центрове – другите са в [[Дварака]], [[Гуджарат]], [[Пури]], [[Ориса]] и [[Дьотирмат]], [[Утаракханд]]. [[Рамануджа]]чаря прекарва много години в Мелкот, след като е изгонен от [[Тамил Наду]] от династията на Чолите. [[Джайнист]]ката философия и литература също значително са обогатили културата на МисорМайсур. [[Християнство]]то е донесено през 1545 г. от португалския мисионер [[Франсиско Ксавие]], а преди това [[ислям]]ът настъпва в тези земи. [[Будизъм|Будизмът]] е популярен в Карнатака в първото хилядолетие от новата ера, но вследствие на индуисткото възраждане, започнато от Шанкарачаря, губи позициите си, както и навсякъде в Индия.

Според преброяването от 2001 г. населението на Карнатака е 52 850 562 д., от които 26 898 918 (50,89%) са мъже, а 25 951 644 (49,11%) - жени, или съотношение на мъже към жени 1000:964. Нарастването на населението спрямо 1991 г. е с 17,5%. Гъстотата на населението е 275,6 д./km², а урбанизацията е 33,98%. Грамотността е 66,6%, 76,1% сред мъжете и 56,9% сред жените. 83% от населението са индуисти, 11% мюсюлмани, 4% християни, 0,78% джайнисти и 0,73% будисти. Основният език [[канадаканнада (език)|канадаканнада]] се говори от 64,75% от населението.