Преображенски манастир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
== Източници == <references />; форматиране: 14x тире, 13x кавички, 8x тире-числа, 3x заглавие-стил, 5 интервала, точка (ползвайки Advisor)
м Bot: Automated text replacement (-османско робство +османско владичество)
Ред 29:
Преображенският манастир е най-големият от манастирите, разположени около Велико Търново и четвърти по големина в България. Основан е по времето на [[Втората българска държава]] през 13 – 14 в. Първоначално манастирът е [[метох]] на [[Ватопедски манастир|Ватопедския манастир]] от [[Света гора]], но през [[1360]] г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързва с личността на втората съпруга на българския цар [[Иван-Александър]] – Сара и сина им цар [[Иван Шишман]], които даряват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе и важна роля в духовния живот на българската столица през 14 в.
 
През Средновековието Преображенският манастир е бил разположен на около 400 – 500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е изоставено след разрушаването му по време на завладяването на [[Търново]] в края на 14 в. След падането на [[България]] под османско робствовладичество манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от османците, а впоследствие е разрушен напълно.
 
На сегашното си място Преображенският манастир е възстановен през [[1825]] г. от рилския монах отец [[Зотик]], който през 20-те и 30-те години е игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през [[1834]] г. и е възложен на [[Димитър Софиянлията]]. Същата година е построена и Църква от триапсидна, кръстовидна, еднокуполна възрожденска сграда от [[Кольо Фичето]].<ref>[http://pravoslavieto.com/manastiri/preobrazhenski/index.htm http://pravoslavieto.com]</ref> Заради участието си във [[Велчова завера|Велчовата завера]] от 1834 – 1835 г. майсторът е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през същата [[1837|1835]] г., се заемат Уста [[Кольо Фичето]] и уста Иван Бърната. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849 – 1851 г. от големия български художник [[Захарий Зограф]] от [[Самоков]]. Строителството в Преображенския манастир продължава активно до [[1863]] г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857 г.), камбанарията с часовника (1861 г.) и малката църква „Благовещение“ (1863 г.). Заедно с някои постройки, градени след [[Освобождението]], Преображенският манастир добива познатия си днес вид.