Брезник: Разлика между версии

От епохата на [[Втора българска държава|Втората българска държава]] наоколо са запазени, повечето са обезличени от времето, руини на крепости, църкви и манастири, многобройни каменни средновековни български кръстове от т.н. „богомилски“ или „келтски“, „катарски“ „тамплиерски“ вид типично характерни за цяла Западна България чак до Солун <ref name=":0" />. Със значими събития са наситени и трагичните за българите векове на [[турскотоосманското робствовладичество]] и забележителната епоха на [[Възраждането]] – от където се вижда какъв е бил животът на населението и борбите му срещу издевателствата на ислямския поробител. Според сведенията, които са запазени за Брезник, той започва да се разраства като град от началото на XV век, когато рудари започват да идват в околностите, за да добиват руда. В началото се е добивала сребърна, а и свързаната с нея златна руда. Вероятно това е причината градът да се споменава в стари турски документи като мина „Брезник“. Към момента още се смята, че в района има големи залежи на злато, като се предполага, че находището възлиза на над 14 тона. <ref name=":2">Брезник – съкровищницата на Западните покрайнини. Новинар 12 август 2014 http://novinar.bg/news/breznik--sakrovishtnitcata-na-zapadnite-pokrajnini_NDczNjs4.html

'''Средновековният храм „''Света Петка''“''' днес полувкопан в земята е наследник на древния български манастир ''„Бреза манастир“'', който заедно с шест черкви издигнати по възвишението около града образувал прочутото „Брезнишко седмопрестолие“ известно дори в Цариград и с който се свързва името на града. От него са останали каменни надписи, части от колони, бронзови и сребърни кръстове и църковна утвар, част от които са използвани в строителството на новата камбанария и направата на новата камбана.<ref>Официален сайт на Община Брезникhttp://www.breznik.info/index.php?option=com_content&view=article&id=128&Itemid=87</ref><ref>„Св. Петка“ – гр. Брезник http://svetimesta.com/Средновековни-църкви/Св.%20Петка-%20гр.%20Брезник</ref> Манастирът съществувал до края на [[XV век]], когато е засвидетелствано, че е плащал данък на видинския бейлербей. След XV век името на манастира вече не се споменава. Турците го наричали „''Матеалъ''“, а българите – манастир на „''Светата Майка''“. Църквата му през мрачните векове на робството тя е единственият символ на поруганата българска вяра, огнище на българската духовност и просветно средище. Тя е изгорена от ''Кара Феиз'' в [[1814|1804]] г. както много християнски светини които този агарянин разсипва в Брезнишко. Възстановена е в [[1818]] г. под водачеството на поп Кръстю и протопоп Павел. През епохата на Българското Възраждане пак тя е в основата на процесите на духовното обновление на населението на Граово. През 1847 г. в постройка към черквата „Св. Петка“ се открива и първото светско училище в Брезник с пръв учител Георги Йошев ученик на забележителния възрожденец [[Захарий Круша|Захари Круша]]. Старинната черква продължава да бъде енорийски храм на града и след Освобождението в 1878 г., чак до 1948 г., когато е осветена новата и просторна черква „Св. Георги“. Храмът "Света Петка“ пази частици от мощите на Св. Петка и много хора посещават църквата търсейки помощта и силата на светицата. Тук има лековита вода – аязмо, кладенец със Света вода е имало и в двора на църквата. Черквата търпи неколкократни преизграждания. Днес храмът като план се състои от три части. Източната най-стара част е от средновековието и представлява малка еднокорабна, едноапсидна псевдотриконхална църква с вход от запад. Западната ѝ фасада е била ограничена с анти, върху които е стъпвала арката на свода. Днешния ѝ дървен покрив е заменил по-стар куполен свод. Още в началото на турскотоосманското робствовладичество църквата е пострадва от разрушения и е преизградена, тогава на мястото на зидания покрив е издигнат дървен. Градежът на сградата е от ломен камък споен с хоросан. При възстановяването в 1818 г. наосът е разширен с притвор на запад, както западната стена с анти е премахната, а над пристроената част е изградена галерия нартекс. В XX в. от запад е пристроен втори притвор екзонартекс и на няколко метра западно от църквата е вдигната свободно стояща камбанария. Вътрешността на стария храм е била изцяло изписана. Днес от най-старите средновековни стенописи не е открито да е запазено нещо. Вероятно са били унищожени при първото разрушаването на храма от поробителя. Установени са поне три стенописни слоя датирани от XVII до XIX век. За един от тях се предполага, че е зографисван през чумната епидемия и затова останава незавършен. Запазените най-горни фрески са от XVIII и XIX в. По голяма част от тях са в наоса, като отделни фрагменти има и в притвора (галерията). Впечатление правят изображенията на лечителките Св. Марина и Св. Варвара, които държат в ръцете си макет на черквата „Св. Петка“. Особеното за храма е, че има два олтара за двете отделения. Изключително интригуващо е това, че над олтара в мъжкото отделение има изобразени две крилати кучета, вероятно свързани с езически разбирания на местните жители. В църквата има и интригуваща икона на св. Христофор-Песоглавец, който само тук под влияние ина фолклорното християнство е изобразен с кучешка глава, докато в Суховския и Роженския манастир е с овча. Местния фолклор и житието му вдъхновяват [[Елин Пелин]] да напише расказа „Огледалото на св. Христофор“ в който виждаме прошката, един от най-големите християнски добродетели, и това да помагаш и да простиш и на най-лошия. Иконостасът на църквата има четирите реда икони и се отличава с разнородност на отделните му части. Изпъкват големият кръст – „Венчилка“ най-отгоре и една арка над северната врата на иконостаса. Последната ще да е от средновековния иконостас. Декоративните ѝ мотиви са рядкост в българската резба. Орнаментацията на арката, представена с плоска резба, се състои от гъста плетеница с розетки от рода на арабеските. Някои от иконите са дело на майстори от Самоковската художествена школа. Уникална особеност на черквата е нейният втори иконостас, разделящ притвора (женското отделение) от наоса (мъжкото отделение). В църквата се пазят стари църковни книги-реликви с миниатюри-икони на Св. Петка и Св. Димитър. Храмът е бил книжовно средище, тук се е помещавало и първото килийно училище на града, а тогавашните свещеници са държали на българското и грамотността.<ref name=":2" /><ref>Храмът „Св. Петка“ в Брезник пази мощите на светицата. http://bnr.bg/horizont/post/100686956/hramat-sv-petka-v-breznik-pazi-moshtite-na-sveticata

На на хълма „Бърдото“ край града има останки от два параклиса – на „Свети Никола“ и на „Възнесение Господне“<ref>[http://svetimesta.com/Оброци%20-%20оброчни%20места/Оброк%20-%20Св.%20Спас%20-%20гр.%20Брезник Оброк „Св. Спас“ – гр. Брезник]</ref>. Святото място на последния е означено със стар каменен кръст, поставен сред руините на средновековна черква. Днес от култовата сграда няма видими следи, с изключение на няколко разхвърляни камъка, обрасли в растителност, но в недалечното минало стените ѝ са били запазени над терена. Народната памет е съхранила спомена, че тук се е намирала църквата „Св. Спас“ (една от трите известни на Бърдото, наред със „Св. Никола“ и „Св. Троица“), която била разрушена през турскотоосманското робствовладичество, а след това изоставена. Впоследствие руините на мястото ѝ са превърнати местното население в оброчище, като продължили да правят „светъц“ (служба с курбан) на Спасовден (40 дни след Великден). Тук се е правел най-големият „светъц“ в Брезник. Това продължавало до 9.09.1944 г., след което оброкът бил постепенно изоставен. След 1970 г. теренът около оброка е заравнен за ученически военизиран лагер, а кръстът е изровен и захвърлен в двора на близкия пионерски лагер. През 1998 г., по инициатива на местното женско дружество „Зора“, кръстът е поставен на мястото му и „светъца“ възстановен.