Марко Марчевски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) +Категория:Носители на Димитровска награда; +Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен, ползвайки [[MediaWiki:Gadge... |
м Bot: Automated text replacement (-турското робство +османското владичество) |
||
Ред 27:
== Биография ==
Марко Марчевски е роден на [[1 октомври]] [[1898]] г. в балканското село Ма̀рча (днес квартал на гр. [[Дряново]]), откъдето идва и псевдонимът му. Той е първото от трите деца в семейството. Има двама по-малки братя – Рашко и Ганчо. Учи в гимназията в Дряново. След завършването на училището заминава за гр. [[София]]. Сътрудничи с хумористични стихове на вестници и списания: „Българан“, в. „К’во да е“ (1918)."Поглед","Свят", „Ехо“, „Село“, „РЛФ“ Като новобранец участва във Владайското въстание. След [[Първата световна война]] е в София и се сближава с [[Цанко Церковски]], [[Георги Бакалов (общественик)|Георги Бакалов]], [[Антон Страшимиров]], [[Христо Смирненски]], [[Христо Ясенов]], [[Николай Хрелков]], [[Крум Пенев]], [[Людмил Стоянов]], [[Гьончо Белев]] и др. През 1923 г. заедно с Николай Хрелков и [[Стефан Мокрев]] издава литературен седмичен вестник „Възход“. Във втория и третия брой поместват статиите на [[Гео Милев]], с които авторът призовава писателите да отразяват грозната действителност. „Възход“ е спрян от полицията. Марко Марчевски, и Николай Хрелков замислят ново литературно списание „Пламък“. Марко Марчевски е издател на списанието, за главен редактор се назначава Гео Милев, а членове на ред колегията стават Марко Марчевски, Николай Хрелков, Христо Ясенов и Антон Страшимиров. В края на януари 1924 г. излиза първият брой на списание „Пламък“. След третия брой Антон Страшимиров официално напуска списанието, защото не е съгласен с острия политически тон на Гео Милев. Той смята, че с това се поставя дейността на списанието и на сътрудниците в опасност. Така и става. След поместването на поемата на Гео Милев „Септември“ списанието е спряно от полицията. Като издател на списанието „Пламък“ Марко Марчевски е арестуван и осъден на една година строг тъмничен затвор с лишаване от граждански права за три години. По пътя за Хасковския затвор успява да избяга и преминава нелегално в [[Гърция]]. Тук е интерниран в концлагер на остров Самос, по–късно на остров [[Сирос]] и работи на корабите. През септември 1925 г. нелегално отива в [[Съветски съюз|Съветския съюз]], където живее до 1934 година като политически емигрант. Работи като журналист в Ленинградската редакция на в. „Вечерняя красная газета“. След това като редактор в Държавното издателство за национални малцинства, секция „Българска литература“ в гр. [[Харков]]. Завършва филологическия факултет на Харковския университет и става аспирант по история на съветската литература. Чете лекции по българска литература в Харковския държавен журналистически институт „Шевченко“. Издава книги на български език за местни българи, в които описва борбите срещу
Известни са и неговите детско-юношески произведения „Сините скали“ (1948 г.), „Героите на Белица“ (1950 г.), „[[Митко Палаузов]]“ (1951 г.), „Остров Тамбукту“ (1955 – 1957 г., в 3 т.), Народни приказки и др. Превежда творби на [[Михаил Шолохов|М. Шолохов]], В. В. Иванов, [[Максим Горки|М. Горки]], [[Илф и Петров|И. Илф и Е. Петров]], [[Аркадий Гайдар|А. П. Гайдар]], [[Жул Верн|Ж. Верн]], [[Хариет Бичър Стоу|Х. Бичър Стоу]] и др.
|