Черничево (област Кърджали): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-. За съжаление, м +. М)
м Bot: Automated text replacement (-османско робство +османско владичество)
Ред 31:
В епохата на [[Средновековие]]то в политическо отношение Родопите са област на оспорвано влияние между българи и ромеи. В различни периоди Източните Родопи са носили различни имена – Славееви гори (това име е общо за цялата планина), Ахрида и Мора. Битката за надмощие се е водила с променлив успех. Най-големите си победи българската държава постига при управлението на [[цар]]ете [[Симеон Велики]], [[Калоян]] и [[Иван Асен]]. Особено внимание трябва да се отдели на военните кампании на Калоян. Той е владетелят, най-активно действал в района на Черничево и Източните Родопи. През месец юни [[1206]] г. Калоян обсажда [[Димотика]], като се ползвал от подкрепата на планинците, живеещи западно от ромейския град. След няколко дни, както съобщава един от хронистите на тези събития, [[Жофроа дьо Вилардуен]], [[Латинска империя|латинската]] армия на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] тръгнала от [[Цариград]] към Димотика, за да помогне на обсадения град. Латинците били предвождани от [[регент]]а на империята, [[Хенрих Фландърски]], който замествал пленения си брат [[император]] [[Балдуин Фландърски]]. Калоян предпочел да не влиза в открит бой и отстъпил към Източните Родопи, а латинците го последвали в планината. Вилардуен пише: „''А Йоанис [Калоян] се махна и язди назад към своята страна. Те [латинците] го следваха така пет дни; а той вървеше все пред тях. Тогава на петия ден те се настаниха в един замък, който се казва Фраим. Там престояха три дни...''“ Месторазположението на Фраим не е ясно установено и има различни предположения, но най-убедителното гласи, че това е [[крепост]]та, разположена край мястото, където река [[Крумовица]] се влива в [[Арда]]. Известният историк [[Васил Златарски]] предполага, че Калоян се е оттеглил по долината на река [[Арда]], което значи, че е бил в непосредствена близост, а вероятно и в близки взаимоотношения с българите в Черничевско. Неслучайно в края на август същата година българската войска се връща и превзема Димотика.
 
Най-значителният епизод с участието на българите от района на Черничево по време на българо-латинската война се разиграва през [[1207]] г. През месец юли император Хенрих, който заместил на [[константинопол]]ския престол покойния си брат Балдуин, се срещнал със [[солун]]ския крал [[Бонифаций Монфератски]] на брега на река [[Марица]] при град [[Ипсала]]. По сведенията на Вилардуен, двамата договорили съвместните си военни действия против българската държава. След срещата Бонифаций се оттеглил в град [[Мосинопол]] (сега в развалини на 10 км западно от [[Комотини]] в днешна [[Гърция]]). Там по съвета на местните [[гърци]] той направил един конен поход в планината над града, така наречената „Мосинополска планина“ (днешният [[Гюмюрджински снежник]]) „''на разстояние повече от един ден от града''“. Това съобщение трябва да се тълкува като наказателна акция срещу българското население в Южните Родопи, което непрекъснато подкрепяло българските военни действия. Въпреки че летописецът не дава точни сведения за маршрута на Бонифаций, по всичко изглежда, че той е навлязъл доста навътре в планината, дори вероятно е преминал прохода [[Маказа]]. „''И когато той бе в тази местност и се канеше да си тръгва, местните българи се бяха събрали и видяха, че маркизът бе с малко хора. И идват от всички страни и нападат неговата задна охрана. И когато маркизът чу тревогата, той скочи съвсем безоръжен върху един кон с меч в ръката. И когато дойде там, където [българите] бяха нападнали ариергарда му, той се хвърли върху тях и ги преследва доста далече назад. Там маркиз Бонифаций дьо Монфера бе смъртно ранен в плешката под рамото; той започна да губи кръв... И онези, които останаха с него, а те бях малко, бяха избити. И отрязаха главата на маркиз Бонифаций дьо Монфера. И местните хора изпратиха главата му на Йоанис [Калоян]''“. Хронистът нарича изрично местните българи „''bugre da la terra''“. От думите на автора става ясно, че саморазправата с латините е извършена чрез събиране на народно опълчение, по подобие на това, което кан [[Крум]] сбрал през [[811]] г., за да разбие ромеите при [[Върбишки проход|Върбишкия проход]]. Има голямо основание да се вярва, че българите от Черничево са взели дейно участие в гореописаните събития, още повече, че за тях районът е бил много добре познат – известно е например, че през [[османско робствовладичество|османското робство]] черничевци са ходили в [[Гюмюрджина]] (днес Комотини) да търгуват. Т.е. напълно в техните възможности е било да се организират съвместно с българите от [[Кирково]], [[Аврен (област Кърджали)|Аврен]], [[Тихомир (село)|Тихомир]] и други села, за да разбият нашествениците. Фактът, че „местните българи“ са изпратили главата на солунския крал на българския владетел, красноречиво говори за силното народностно съзнание на населението в южната част на Родопите.
 
От [[Средновековие]]то в близост до Черничево са останали основите на [[крепост]], [[църква]] и [[манастир]], които са разрушени вероятно при [[турци|турското]] нашествие.