Сирищник: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м тире между година и годишен, годишна
м Bot: Automated text replacement (-османското робство +османското владичество)
Ред 25:
Днешното село Сирищник е пряк наследник на старо средновековно селище. Писмени сведения за неговата по-ранна средновековна история няма, но изворите косвено сочат, че през XII-XIV в. тези земи (западната част на Мраката) често са минавали ту във византийски, ту в български или в сръбски ръце. След съдбоносната за България Велбъждска битка в 1330 г., като губеща страна, българите отстъпват на Сърбия земите на запад от с. Извор – „..вь мѣсто рекомо Извори..”, което се вижда от житието на сръбския крал Стефан Дечански, писано от архиепископ Данило. От дарствената Мрачка грамота (хрисовул) на цар Иван Александър от 1347 г. за Пещерския манастир „Св. Никола“ се разбира, че същите земи попадат отново в границите на България, респективно и Сирищник. Това разделение на историко-географската единица Мрака от предосманската епоха, несъмнено е повлияло на по-късното административно деление на Кюстендилски санджак (окръг) от Османската империя, при което се оформят две отделни административни звена (нахии) от нисше ниво със средища селищата Радомир и Сирищник.
 
В началото на османското робствовладичество Сирищник е сравнително малко селище, дори спрямо някои от подопечните му села, което се обяснява от факта, че през първите десетилетия на XV в., тази част на Мраката е била силно засегната от опитите на османската власт да унищожи сръбските държавици – деспотства/жупи. Потвърждение за това дава и съкратения тимарски регистър от 1519, според който нахия Сирищник, във военноадминистративно отношение спадала към Кюстендилски санджак, но спрямо правораздаването все още била зависима от кадията на Шехиркьой (дн. Пирот), следователно отчасти спрямо София. От същия документ става ясно, че към нахията са описани села, както от областта Горно Краище, така и от Радомирско, което се е дължало на някакви видими белези, но и на спомените за историко-географско единство.
 
Тогавашния средностатистически облик на селището навежда на мисълта, че то е от неколкото в Мраката, които са възникнали в резултат на предвижването на крупни групи население, носещи част от имената на бившите си села. Активни преселвания е имало през периодите средата на XIII в./края на XIV в. и средата на XV в./нач. на XVI в. от изходни точки в днешните Северна и Северозападна Македония и Южна Сърбия до различни части на Средна Западна България. Познати са някои топоними, които със заселването са могли да бъдат пренесени тук. В дарствена грамота на крал Стефан Душан от 1348/53 е регистрирано селище с името Сириникь от района на Враня и Призрен, в обкръжението на селища като: Прибоѥ, Ораховца, Сопина, Боучѥ, Гльбочица и др. В тетовско пък се забелязва с. Сиричино, продължило съществуването си в средата на XV в. и след това. Бъдещи изследвания биха доказали дали името на днешното село Сирищник е свързано с някои от гореспоменатите селища.