Знеполско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м запетая преди но |
м Bot: Automated text replacement (-робство +владичество) |
||
Ред 1:
'''Знеполското въстание''' известно още като ''Трънско въстание, Трънски бунт, Трънска буна ''или'' "Беглишкия джубур"'' е вдигнато от българското население в [[Знеполе]] в края на май [[1830]] г. срещу турската власт веднага след [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война от 1828-1829]] г.<ref>[http://www.pernik.info/news.php?id=1534 Трънският край е не само красив, a и с изключително богата история, Перникинфо, 13.08.2009 г.]</ref><ref>[http://www.tranbg.com/Osmansko%20vladichestvo.html Османско владичество, ТрънБГ]</ref>
За център е определен град Трън, ръководители са Радивоя Изворски и Радивоя Петричев, друг от водачите на бунта е Здравко Календеров, селски първенец на с. [[Милославци]] подпомагал най-активно организирането на Знеполското въстание. Във въстанието участва населението не само на града, но и на с. [[Главановци (Област Перник)|Главановци]] и селата от Знеполе и околните планини. Въстаналите българи се събират край Трън въоръжени с коси, вили, ножове, тояги и др. и бързо освобождават гр. [[Трън]] и [[Знеполе|Знеполието]] от турска власт. Водачите обявяват създаване на независимо Българско княжество, унищожаване на
Цели 3 седмици въстаналите българи храбро се противопоставят на турците, но накрая срещу тях от София са пратени редовни турски части за потушаване на бунта в Знеполе. Отсъствието на оръжие и какъвто и да е боен опит съчетани с недостатъчна подготовка и слаба организация на бойните ядра на въстаниците и предателското поведение на Сърбия, принуждават ръководителите да ги разпуснат за да избегнат открит бой с турските части озверели от скорошните си поражения от руските християнски войски, който би завършил единствено с поголовно клане, опожаряване селищата и обезлюдяване на Знеполието. Сърбия не вижда интерес да подкрепя българска независимост, напротив. Надеждите на българското революционноосвободително движение обвързани с военно-политическата и социално-икономическа обстановка на Балканите напразно разчитат на нея като някакъв фактор за разгръщането му и това предизвиква затихването на бунтовническия порив у населението. След над 20 дни съпротива поробителя отново налага властта си и жетоко си отмъщава на заловените бунтовници неуспели да се укрият в дебрите на планината, но в планинския район властта му си остава несигурна. За тези събития е запазена и приписка в Трънския манастир "Св. Арх. Михаил".<ref>[http://svetimesta.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0%20%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%86%D0%B8 Село Милославци, Свети места.]</ref><ref>[http://svetimesta.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0%20%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82/%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D0%BE%20%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B8 Село Главановци, Свети места.]</ref>
|