Попинци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- за съжаление +)
м Bot: Automated text replacement (-робство +владичество)
Ред 21:
 
Точната дата на възникване на Попинци не се знае, но е установено, че то датира от преди новата ера, още от времето на траките. За това свидетелстват редица археологически находки в местностите Попинско кале, Оброчище, Свети Никола, Света Петка, Господова черква, Борова могила, Полето и Цонина чукара. Открити са над 25 надгробни могили, оброчна плоча на тракийския вожд Херос, монети, оръдия на труда, грънчарски изделия, което говори за едно компактно за времето си населено място и за един отминал бурен живот, незапомнен и все още неизучен и непознат.
Предполага се, че селището е попаднало под Османско робствовладичество през 1393 г., през което време е поробено Източното Българско царство на Цар Иван Шишман.
Попинци е старо българско село, съществувало още през Средновековието. Сведения за него под имената Попинче и Попинич има в турски регистри от 1489(Попинче - Istanbul - BOA,TD 26) и 1530 г.(Попинич - Istanbul - BOA,TD 370).
Културните традиции на с. Попинци също са съхранени през вековете, предавани от поколение на поколение. Сурвакарството, Джумалът на Сирни заговезни, лазаруването, Гергьовден - всички тези обичаи и традиции са живи и днес.
Ред 28:
В близост до историческата крепост "Градището" и до днес съществуват останки от църковен параклис, което говори за изповядването на източноправославното християнство в с. Попинци още в далечното минало. Сегашната църква е построена през 1848 г. и мелодичните ѝ камбани все още огласят селото в празничните дни.
 
По време на туското робствовладичество в селото не са замръквали турци. Има
легенда, която разказва, че една нощ двама турци решават да "погостуват" на едно семейство от Попинци. Влизат в къщата и започват да искат да им сготвят: питка, кокошка и куп други неща. Те дават каквото имат готвят им го, пренасят им го. По това време в къщата били майката, дъщерята и момчето, а бащата е на саята. Всичко дотук върви добре, но турците започват да заглеждат момичето и умната майка праща момчето през задния двор да извика баща си. Майката дава много вино и ракия на турците и те се напиват. В това време бащата пристига и лесно убиват турците в къщата и ги заравят в нея/тогава не е имало под било е земя/слагат глина въху мястото -замазват го,след това слагат козяка. След това турците търсят своите събратя, но не ги намират. И оттогава турци не замръкват в селото.