Въстание на Константин и Фружин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 2x 6lokavica, 2x тире, 6 интервала (ползвайки Advisor) |
м Bot: Automated text replacement (-османското иго +османското владичество) |
||
Ред 5:
В началото на 15 в.победоносните завоевателни войни на Османската империя са прекъснати. През [[1402]] г. войските на [[султан]] [[Баязид I]] са разгромени от тимуридите, той самият е пленен и по-късно е убит, но турските принцове са спасени от войските на съюзните им сръбски князе. Настъпват междуособни борби за наследството и трона, които продължават цяло десетилетие и отслабват допълнително османската държава. Византия урежда едностранно отношенията си с турците на Сюлейман челеби с Галиполския договор. В [[1403]] – [[1404]] владетелите на застрашените [[Унгария|Маджарско]], [[Сърбия]], [[Босна]], [[Влашко]] сключват военен съюз воден от бъдещия император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд I]].
Към този съюз се присъединяват цар [[Константин II Асен]] (син на [[видин]]ския [[цар]] [[Иван Срацимир]] и владетел на силно отслабеното и териториално съкратено [[Видинско царство]]) и неговият първи братовчед княз [[Фружин]] (син на цар [[Иван Шишман]]). Възползвайки се от вътрешната криза в [[Османската империя]] през [[1404]] или [[1408]] г., те прогонват турците от [[Видин|Бъдин]] и фактически вдигат в Тимошко и Пиротско първото въстание против османското
Според редица сведения Константин II Асен управлява своето царство почти до смъртта си през 1422 г. и най-вероятно, включвайки се в създадената от крал Сигизмунд I християнска коалиция срещу турците, едновременно е подпомогнал братовчед си Фружин в опита му да отстои бащините си владения.
| |||