Общини в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-османското иго +османското владичество)
Ред 14:
С развитието на [[феодализъм|феодализма]] ([[13 век|13]]–[[14 век]]) [[Автономия|автономността]] на общината силно се ограничава от [[Власт (институционална)|власт]]та на [[цар]]я, на местните [[феодал]]и и на [[манастир]]ите, които имат административен, финансов и съдебен [[Имунитет (право)|имунитет]].
 
През [[османско иго|османското иговладичество]] общината се запазва, въпреки че загубва функциите си на самостоятелна [[Публично право|публичноправна]] единица. [[Вяра|Верският]] принцип, залегнал в основата на българската община и санкциониран от [[Българските земи под османско владичество|османската власт]], ѝ придава характер на [[Църква (институция)|черковно]] самоуправляващо се тяло. Развитието на социално-икономическите отношения налага издаване на нови политически актове – [[Гюлхански хатишериф]] ([[1839]]), [[Хатихумаюн]] ([[1856]]), и [[вилает]]ската [[реформа]] ([[Закон]] за [[вилает]]ите, [[1864]]; Закон за администрация на вилаетите, [[1870]]), чрез които българската община се въздига в [[административна единица]]. Очертават се функциите и компетенциите<ref>''Компетентност'' или ''компетенция'' – узаконено [[право]] или [[Власт (институционална)|власт]] за произнасяне по някои въпроси.</ref> на ''мухтарския'' ([[кмет]]ския) институт и на ''ихтиар меджлиса'' (съвета на старейшините). Общината извършва дейност от [[религия|религиозен]] и просветен<ref>Насочен към разпространение на [[знание|знания]], [[култура]].</ref> характер – построяване на [[Църква (сграда)|черкви]], откриване на [[училище|училища]] и [[читалище|читалища]], но превес получава стопанската ѝ дейност по разхвърляне и събиране на [[данък|данъците]], по разпределяне на повинностите<ref>Задълженията, тежестите, [[ангария]]та.</ref> между българското подвластно население и други. Като [[орган (право)|орган]] местното самоуправление общината разполага с правораздавателна компетентност – съгласно нормите на българското [[обичайно право]] урежда въпросите относно [[брак]]а и бракоразвода на [[Православие|православното]] [[население]], някои въпроси на [[Гражданско право|гражданското]], [[Наследствено право|наследственото]] и [[Семейно право|семейното]] [[право]], по-дребни [[правонарушение|правонарушения]] и други, доколкото това не вреди на интересите на [[Османска империя|османската държава]].
 
Независимо от централизаторската тенденция, прокарана с ''вилаетската реформа'', стопанската, културно-просветната и правораздавателната дейност на българската община допринася много за съхраняване на българския народностен [[бит]], [[самосъзнание]], [[култура]] и [[традиция|традиции]].