Гореме: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
м Bot: Automated text replacement (-османско иго +османско владичество) |
||
Ред 22:
През [[Българско възраждане|Възраждането]] Гореме е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към [[Мелник|Мелнишката]] [[каза]], а след [[1878]] към [[Петрич]]ката каза на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, Гореме (''Gorémi'') е посочено като село със 82 домакинства с 220 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.142-143.</ref>
По време на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] 1878–[[1879]] е сформирана местна чета с войвода [[Стоян Янчов]]. В Гореме и селата [[Добри лаки]] и [[Игралище]] се съсредоточават около 400 доброволци. Петима души от селото подписват [[петиция]]та на бежанци от [[Македония (област)|Македония]] до генералния [[Консул (Древен Рим)|консул]] на [[Великобритания]] в [[София]] с молба да бъдат освободени от османско
През [[1890]] година е открито начално [[училище]]. Училищната сграда е построена със средства на Мите Бръкадански. В края на [[19 век]] [[Васил Кънчов]] в известната си статистика („[[Македония. Етнография и статистика]]“) споменава селото под името Гореме с 800 жители [[българи]]-[[християнство|християни]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_17.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, с. 188]</ref>. .
| |||