Отваря главното меню

Промени

м
Bot: Automated text replacement (-османско иго +османско владичество)
При разкопки, на територията на [[България]], са открити [[кост]]и от [[плейстоценски тур]] (''Bos trochoceros''), който е живял през [[ледников период|ледниковия период]]. В пластовете от [[мезолит]]а се срещат кости на [[постглациален тур|постглациалния тур]] (''Bos primigenius Boj.''), а от [[неолит]]а – и кости на одомашнено говедо. Предполага се, че [[Тур (говедо)|турът]], е обитавал българските земи до към ХII век. Балканите са считани за един от центровете на одомашняване на говедата. Говедата, обитавали българските земи в по-ново време, са от два [[череп|краниологични]] типа – ''B. t. primigenius'' и ''B. t. brachyceros''.<ref name="iasrj">[http://noa.bg/Files/library/document36.pdf Породи селскостопански животни в България.] ''Под общата редакция на доц. д-р Васил Николов, национален координатор по генетични ресурси в животновъдството по линия на ФАО и изпълнителен директор на [[Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството|ИАСРЖ]].'' [[София]], 2011 г.</ref>
 
До Освобождението на България от [[Българските земи под османско владичество|османско иговладичество]], на територията на страната е имало само местни примитивни говеда, като има спорадични случаи на внос от други страни. Отглежданите животни са от [[порода|породите]] [[Българско сиво говедо]], което се отнася към ''B. t. primigenius'' и [[Родопско късорого говедо|Родопското късорого говедо]], което спада към ''B. t. brachyceros''. Говедата от двете породи са нископродуктивни и за задоволяване на растящите потребности от мляко и месо след Освобождението започва внос на чужди породи. През първите години се внасят основно говеда от [[Русия]]. Още през 1894 г. държавата прави опит да регулира породообразуването. Тогавашният Върховен съвет по говедовъдство, при Министерството на търговията и земеделието, препоръчва да се използват „[[Швейцария|швейцарските]] говежди породи Швиц и [[Симентал]]“.<ref name="iasrj"/>
 
През 1924 г. в България се провежда първата [[конференция]] по [[животновъдство]]. На конференцията се прави породно райониране на страната, според което за кръстосване с [[Кафяво алпийско говедо]] се определя един сравнително широк район, за [[Садовско червено говедо]] – много тесен регион около [[Садово]] и [[Пловдив]], а цялата останала част на страната се определя за работа с [[Искърско говедо|Искърското говедо]].<ref name="iasrj"/>