Отваря главното меню

Промени

м
Премахнати редакции на 87.120.190.179 (б.): без източник за най-
'''Голямата базилика''' в [[Плиска]] е религиозно-дворцов комплекс, включващ базилика, архиепископски [[дворец]] и [[манастир]], разположен край [[Национален историко-археологически резерват Плиска|Националния историко-археологически резерват „Плиска“]].
 
Завършена е около 875 г. и е една от най-голяматаголемите базиликабазилики в средновековна [[Югоизточна Европа]] до 1457 г.. Комплексът представлява важен паметник на ранно-средновековната [[българска култура]] от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век. В продължение на около 250 г. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата [[Плиска]] и ранно-средновековна [[България]]. Оградена и защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.
 
Сградата е изградена върху т. нар кръстовиден мавзолей, който предизвиква много дебати сред учените. Открит е от [[Тотю Тотев]] и една от най-загадъчните сгради в първата българска столица. Очевидно е сакралното му значение за древните [[българи]], тъй като след това на същото място е разположен самият олтар на Голямата базилика. Хипотезата на проф. [[Станчо Ваклинов]] е, че това са останките от непознат тип български езически храм.