Българска литература през Възраждането: Разлика между версии

През първата половина на [[19 век]] в книжовния живот на българите се открояват и някои нови [[жанр]]ови тенденции. За нуждите на [[Новобългарско просветно движение|просветното дело]] се развива т.нар. [[даскалска поезия]]. Обособява се и специално учебникарско направление, в което са съсредоточени основните усилия на възрожденската интелигенция. Измежду имената на авторите на такъв вид книжнина личат тези на [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], [[Неофит Рилски]], [[Емануил Васкидович]], [[Константин Фотинов]], [[Христаки Павлович]], [[Ботьо Петков]]. Първоначално усилията на учебникарите се насочват към превеждане и адаптиране на чужди образци, най-вече от руски, гръцки или сръбски произход, но постепенно съдържанието на възрожденските учебници се разнообразява. Освен задължителните граматики през втората четвърт на 19 в. се издават учебници по история, география, физика, математика. Тази тенденция се запазва и след Кримската война, когато в подготовката и издаването на учебникарска книжнина се включват [[Петко Славейков]], [[Добри Войников]], [[Тодор Шишков]], [[Христо Ботев]] и др. В периода след [[Кримската война]] възрожденската литература преживява нов подем. Жанровото разнообразие става по-голямо. Авторовото присъствие се засилва, обогатяват се художествените направления. Преобладаващият дял в литературния живот се пада на поезията, която е застъпена с всичките си видове – от лирическата песен до поемата ([[Найден Геров]], [[Добри Чинтулов]], Петко Славейков). Широка популярност придобива Георги Раковски, който отпечатва през 1857 г. поемата „[[Горски пътник]]”, [[Григор Пърличев]], спечелил през 1860 г. с поемата „[[Сердарят]]” първа награда на годишния поетически конкурс в Атина, [[Константин Миладинов]], [[Райко Жинзифов]], [[Любен Каравелов]] (“Хубава си, моя горо”, „Преминуват годините”), [[Бачо Киро]], [[Елена Мутева]].