Първата важна задача за лорд Палмерстън е да се справи с въпроса за Белгийската независимост. По това време територията на днешна Белгия е част от Нидерландия и през [[1830]] г. [[белгийци]]те повеждат гражданска война. По молба на [[Холандия|холандския]] крал Вилем I, [[Велики сили|Великите сили]] се събират на конференция в [[Лондон]], за да разрешат въпроса. Разпределението на силите е следното: [[Скандинавия|скандинавските]] страни подкрепят Холандия и изявяват желание да се намесят в нейна полза; от другата страна е [[Франция]], която застава зад белгийците и също е готова да влезе в конфликта. Много от белгийските революционери открито се обявяват за съюз с Франция, което би нарушило баланса на силите в [[Европа]]. При вземането на решение лорд Палмерстън отчита тези фактори, заедно с тесния съюз между Франция и Великобритания. Решението му е да се подкрепи независимостта на Белгия, катоа в случай че несъгласните страни решат да използват сила, те ще срещнат обединената мощ на Франция и Великобритания. ВОбаче случайв обаче,случай че Франция реши да анексира Белгия, то Обединеното кралство ще оттегли своята подкрепа и французите ще се окажат изолирани и без съюзници. Така потенциалният [[Европа|европейски]] военен конфликт е предотвратен, като е запазен и дотогавашният баланс на силите на континента. Белгия получава своята независимост, а принц [[Леополд I (Белгия)|Леополд I]], вдовец на британска принцеса, е поставен на белгийския трон.
