|
| брак = Александър Петров
}}
Проф. '''Люба Атанасова Енчева''' е българска [[пианист]]ка и музикален [[педагог]].
== Биография ==
Първия досег с пианото получава от майка си Невена Енчева, която в Киев е възприела метода на [[Лешетицки]]. Едва десетгодишна, Люба се класира първа между шестдесет и пет кандидати на конкурс в [[Кралска консерватория „Джузепе Верди“]] в [[Милано]], а на деветнадесет години, през 1932 г., я завършва с диплом за „най-висока степен по пиано“, отговаряща на „професор по пиано“.
По-късно специализира в [[Париж]] „курсове за виртуози и интерпретация“ на известния пианист и педагог Марсел Чампи, и в Берлин (при [[Едвин Фишер]]). От 1926 г. изнася множество концерти в България и чужбина. Професор е по пиано в [[Българска държавна консерватория|държавната консерватория]] от 1963 г.
С композитора [[Димитър Ненов]] проф. Енчева поддържа професионални и приятелски контакти още от дните около откриването на новата [[зала „България“]]. Заедно с него изпълнява двойния концерт в до минор от [[Йохан Себастиан Бах]] с Академичния симфоничен оркестър. На нея се дължи (след смъртта на Ненов) премиерното изпълнение на концерта му за пиано и оркестър, един от най-трудните в българската клавирна литература.
Заради високия си художествен критерий и принципност проф. Люба Енчева е канена редовно в журитата на повече от петдесет най-престижни международни пианистични конкурса - – „[[Пьотър Чайковски|Чайковски]]“, „[[Фредерик Шопен|Шопен]]“, „Кралица Елизабет“, „[[Роберт Шуман]]“, „Бах“, „[[Клод Дебюси|Дебюси]]“, „Бузони“ и други.
[[Файл:Prof.LiubaEntcheva.jpg|ляво|мини|Проф. Енчева]]
Люба Енчева е гост-професор в най-авторитетната консерватория „[[Музишино академия]]“ в [[Токио]]. Освен със студентите и майсторския клас, Люба Енчева води и курс за професорите, като ги запознава с постиженията на българската музикална култура.
През 1952 г. получава [[Димитровска награда]], а през 1979 г. е удостоена със званието народен артист.
На нейно име през 2008 г. е учредена ежегодна музикална награда в [[Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство|АМТИИ]] в Пловдив.<ref>[http://news.plovdiv24.bg/64094.html?showmonth=10.2008 Учредяват ежегодна награда „Професор Люба Енчева“], news.plovdiv24.bg.</ref> На нея е кръстена и фондация за изкуствата. Съпругът ѝ Александър Петров дарява през 1997 г. родния ѝ дом на фондация „Млади дарования“.
== По-важни дати ==
* 1924 - – 29 октомври, Милано - – Люба Енчева се явява на изпит в Кралската консерватория „Джузепе Верди“. Приета на първо място.
* 1927 - – 4 юни, [[Милано]] - – Завършва предсрочно консерваторията.
* 1929 - – Заминава за Париж за уроци при [[Марсело Чампи]].
* 1932 - – Завършва висшия курс на консерваторията „Джузепе Верди“ при [[Ренцо Лоренцони]].
* 1934 - – Люба Енчева е в Париж за курсовете за виртуози на Марсело Чампи.
* 1935 - – 6 март, [[Военен клуб]], първи концерт на Люба Енчева в България.
* 1935 - – Париж, м. декември, концерт в [[зала „Гаво“]] с оркестър [[„Ла мурьо“]] под диригентството на [[Южен Биго]].
* 1936 - – Започва уроци при [[Лазар Леви]] в Париж.
* 1936 - – 4 - – 17 юни, Виена, Международен конкурс за пианисти.
* 1936 - – Концерт с пряко излъчване по [[Българското национално радио]] 25 октомври.
* 1936 - – Люба Енчева започва активна международна концертна дейност.
* 1937 - – Участва в откриването на [[зала „България“]] на 9 октомври. Изпълнява концерт за две пиана и оркестър от [[Йохан Себастиан Бах]] заедно с [[Димитър Ненов]]. Съпровожда [[Софийска филхармония]] под диригентството на Ц.[[Цанко Цанков (диригент)|Цанко Цанков]].
* 1939 - – През месеците октомври и ноември работи с [[Едвин Фишер]].
* 1942 - – 1944 - – Изнася редица концерти в Германия, Австрия, Белгия, свири за радио „Берлин“ и „Европа Зендер“.
* 1945 - – 1946 - – Люба Енчева концертира из Австрия.
* 1946 - – На 14 август се завръща се в България с [[Ганчо Гешев]].
* 1946 - – На 11 октомври Люба Енчева свири в [[зала „Алианс Франсез“]]. Това е първият ѝ концерт в София след войната.
* 1948 - – 1950 - – Щатен солист в радио София. Изнася повече от 50 концерта през първия сезон и записва плочи. През вторият сезон изнася 92 концерта и прави първи изпълнения на произведения от български композитори.
* 1949 - – Журира на конкурса „Пражка пролет“ в Прага.
* 1950 - – Хоноруван преподавател в Българската държавна консерватория ([[ДМА „П. Владигеров“]]).
* 1951 - – 1989 - – Редовен преподавател в Българската държавна консерватория с прекъсване от две години (1953- – 1955) поради активна концертна дейност.
* 1953 - – Прави едномесечно турне през м. декември с диригента [[Влади Симеонов]] в [[Прага]] и [[Бърно]].
* 1955 - – От 5 до 30 януари изнася концерти в Румъния с Държавния симфоничен оркестър - – София.
* 1955 - – Доцент в Българската държавна консерватория.
* 1959 - – Първи концерт на дуо Люба Енчева - – [[Сава Димитров]] (кларинет), с което концертират по световните музикални сцени в продължение на 26 години.
* 1958 - – 1962 - – Записва двата тома [[„Добре темперирано пиано“]] от [[Йохан Себастиан Бах]].
* 1963 - – Професор в Българската държавна консерватория.
* 1967 - – Едномесечно турне през м. март на дуо Люба Енчева - – Сава Димитров в Индия и Югославия.
* 1968 - – Записва [[Концерт за пиано и оркестър от Димитър Ненов]], който е издаден на плоча от [[„Балкантон“]].
* 1974 - – Люба Енчева записва четири грамофонни плочи за фирмата [[„Алфа, Леман и Горле“]] - – Белгия. Това са първите записи на някои произведения от [[Панчо Владигеров]], [[Светослав Обретенов]], Димитър Ненов и съвместно с [[Мария Шейтанова]] (цигулка), произведения от [[Парашкев Хаджиев]], [[Георги Златев-Черкин]] и отново Владигеров в чужбина.
* 1974 - – 1981 - – Люба Енчева концертира и журира редица национални и международни пианистични конкурси.
* 1981 - – 1982 - – Гост професор в [[„Музашино академия музике“]] в [[Токио]], Япония. Изнася множество концерти в [[Япония]] и [[Австралия]] и е удостоена с Почетен знак на град [[Нумадзу]].
* 1985 - – Основава и ръководи [[Факултет по музика]] в град [[Исперих]]. Получава награда на [[Музикалните дни „Димитър Ненов“]] в [[Разград]].
* 1989 - – през м. януари Люба Енчева прави последния си запис за Българското национално радио, който е издаден на компактдиск по повод 20 г. от кончината ѝ.
== Източници ==
| 