Цанко Цанков (диригент): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 30:
През март 1937 година заедно с [[Веселин Стоянов]], [[Петко Стайнов (композитор)|Петко Стайнов]], [[Димитър Ненов]], [[Панчо Владигеров]] и [[Любомир Пипков]] изнасят симфоничен концерт в Белград, организиран от Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика“, чийто институционален продължител се явява [[Съюз на българските композитори|Съюзът на българските композитори]].<ref name="ubc" />
 
Цанков е диригент на откриването на [[Комплекс „България“|концертната зала „България“]] презна 9 октомври същата1937 годинаг. в София.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.bnt.bg/bg/a/istoriyata-na-zala-blgariya | заглавие=Историята на зала България |достъп_дата =12 октомври 2017 г |дата=11 октомври 2017 г |издател=Българска национална телевизия |език=bg }}</ref> Под палката му за първи път прозвучават Третият концерт за пиано и оркестър от Панчо Владигеров, тържественият финал на Концертна увертюра „Балкан“ от Петко Стайнов и ораторията „Месия“ от [[Георг Фридрих Хендел|Хендел]], както и Концерт в до минор за две пиана на [[Йохан Себастиан Бах|Бах]]<ref name="ubc">[http://www.ubc-bg.com/bg/about_us „За нас“], сайт на Национална музикална академия</ref><ref>[http://stara-sofia.blogspot.com/2011/12/blog-post_26.html Публикация във в-к „Час“, октомври 1937 г., дигитализиран от Народната библиотека], сайт „Стара София“</ref>.
 
Цанков е ректор на Музикалната академия от 18 февруари 1940 до 15 май 1943 г.<ref>[http://nma.bg/uploads/files/directori_rectori.jpg Директори/Ректори на Националната музикална академия], сайт на Национална музикална академия</ref> Преподава оркестрово и хорово дирижиране и сред учениците на проф. Цанко Цанков са хоровият диригент и музикален педагог [[Асен Диамандиев]]<ref>[http://www.ubc-bg.com/bg/composer/19 Биография на Асен Диамандиев], сайт на СБК</ref>, цигуларят [[Влади Симеонов]], диригентът [[Любомир Романски]] и цигуларят, диригент и композитор [[Васил Лолов]] <ref>Лучия Симеонова, „Музиката моя съдба: Влади Симеонов“, Изд. „Мелани“, София, 2012</ref>