Замък: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Lint errors: Bogus file options; форматиране: 79x тире-числа, 2x нов ред, 2 интервала, тире (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
Ред 99:
Тези, които не се завръщат у дома в Европа след Първия кръстоносен поход, подпомагат изграждането на кръстоносните държави като [[Антиохийско княжество|Антиохийското княжество]], [[Графство Едеса]], [[Графство Триполи]] и [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]]. Замъците, които те построяват, за да подсигурят своята власт в превзетите земи, са проектирани най-вече от [[Сирия|сирийски]] майстори-зидари. Техните конструкции са много близки до римските фортове (кастра) или византийските ''тетрапиргии'', които са квадратни и имат квадратни кули на всеки ъгъл, които не се показват много извън крепостната стена. Донжонът на тези замъци по принцип е квадратен и най-често без декорации.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 80</ref> Докато замъците се използват за укрепване на местност и контрол на придвижването на армии, в Свещените земи някои ключови стратегически позиции остават неукрепени.<ref>Cathcart King (1983) – стр. xx–xxii</ref> Архитектурата на замъците в Близкия изток става по-усложнена в края на XII и началото на XIII в. след [[пат|патовото положение]], настъпило след [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] (1189 – 1192). Едновременно и християните, и мюсюлманите строят замъци, които силно се различават едни от други. [[Сафадин]] – владетелят на сарацините през XIII в., създава конструкции с големи правоъгълни кули, които имат силно влияние върху мюсюлманската архитектура и се копират отново и отново. Въпреки това тяхното влияние върху кръстоносците е незначително.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 81 – 82</ref>
[[Файл:Crac des chevaliers syria.jpeg|350п|мини|[[Крак де Шевалие]] е концентричен замък, построен едновременно с цилиндрични и правоъгълни кули. Това е един от най-добре запазените замъци на кръстоносците.<ref>[http://whc.unesco.org/en/list/1229 Crac des Chevaliers and Qal’at Salah El-Din], [[ЮНЕСКО]], посетен на 20 октомври 2009 г.</ref>]]
В началото на XIII в. замъците на кръстоносците се строят основно от [[рицарски орден]]и като [[хоспиталиери]]те, [[тамплиери]]те и рицарите от [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]]. Те са отговорни за изграждането на замъци като [[Крак де Шевалие]], [[Маргат]], [[Белвуар]] и др. Външният вид на замъците варира не само между ордените, но и между отделните самостоятелни замъци, макар че изградените в този период укрепления най-често имат концентрични защити.<ref name=CK83>Cathcart King (1988) – стр. 83</ref> Основната идея, която се появява при замъци като Крак де Шевалие, е да се преустанови осланянето единствено на централна твърдина и да се наблегне на отбраната на крепостните стени. Създават се повече от един защитен пръстен, като вътрешният пръстен е по-висок от външния, така че видимостта за обстрел да не бъде блокирана. В случай
По принцип замъците из Близкия изток имат амбразури в крепостните стени на няколко нива, докато в Европа строителите предпочитат да не поставят толкова много бойници, защото смятат, че отслабват стената.<ref name=CK84/> Това не е така, но амбразурите започват широко да се използват и в Европа, едва когато на власт идва Едуард I и започва програма по строене на замъци. Кръстоносните походи водят и до появата на машикули в Западната архитектура. До XIII в. върховете на кулите са обградени с дървени галерии, позволяващи на бранниците да хвърлят предмети върху атакуващите отдолу. Макар машикулите да имат същото предназначение, те по-скоро са източно изобретение, отколкото развити дървени галерии. Тези дупки са използвани на Изток много преди появата на кръстоносците и дори най-вероятно се появяват някъде през първата част на [[8 век|VIII в.]] в Сирия.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 84 – 87</ref>
Ред 132:
Цената за строежа на замък варира според определени фактори като сложността на конструкцията и разходите за прекарването на материал. Сигурно е, че каменните замъци струват много повече от тези от пръст и дърво. Дори и малка кула като тази в [[замък Певерил]] струва около £200. Средно скъпи са замъци като [[Замък Орфорд|Орфорд]], построен през XII в. за £1 400, а най-скъпите са например [[Замък Доувър|Доувър]], изразходвал £7 000.<ref>McNeill (1992) – стр. 41 – 42</ref> Харченето на огромни суми за обширни замъци като [[шато Гаяр]], построен между 1196 и 1198 г. за от £15 000 до £20 000, лесно може да се поеме от [[хазна]]та на монарха, но за господарите на малки местности строежът на замъци е изключително сериозно и скъпо занимание. Често построяването на каменни замъци отнема около десетилетие. Цената на голям замък (от £1 000 до £10 000), построен за това време, поглъща приход от няколко имения, нанасяйки сериозен удар по финансите на лорда.<ref>McNeill (1992) – стр. 42</ref> Кампанията за строене на замъци в Уелс на Едуард I Дългокракия струва £80 000 в периода 1277 – 1304 и £95 000 в периода 1277 – 1329.<ref>McNeill (1992) – стр. 42 – 43</ref> Известният архитект Джеймс от Сейнт Джордж, отговорен за построяването на [[замък Биумарис]], обяснява високата цена:
{{цитат|В случай
Каменните замъци са скъпи не само за построяване, но и за поддръжка. Те съдържат в конструкцията си много дървесина, която често е неотлежала и се нуждае от внимателно поддържане. Документирано е например, че в края на XII в. разходите за ремонти по замъци като [[Замък Ексетър|Ексетър]] и [[Замък Глостър|Глостър]] струват между £20 и £50 годишно.<ref>McNeill (1992) – стр. 40 – 41</ref>
| |||