Разлика между версии на „Хуанхъ“

редакция без резюме
м (whitespaces)
| устие-ширина = 2
| път =
| карта-файл = Yellowrivermap.jpgКитай
| карта-описание = Карта на басейна на река Хуанхъ
}}
 
'''Хуанхъ''' ({{lang-zh|黃河|пинин=Huáng Hé}}, „Жълта река“) е втората по дължина [[река]] в [[Китай]] (след [[Яндзъ]]) и седмата най-дълга река в света. Дължината и&#768; е 5464&nbsp;[[километър|km]].<ref>{{cite web | publisher = geol.lsu.edu | year = 2011 | url = http://www.geol.lsu.edu/WDD/ASIAN/Huanghe/huange_he.htm | title = Yellow River (Huang He) Delta, China, Asia | work = geol.lsu.edu | accessdate = 2011-11-24 | lang = en}}</ref> Извира от планината [[Баян Хар]] в западната провинция [[Цинхай]], преминава през шест други провинции и два автономни региона и се влива в [[Бохайски залив|Бохайския залив]] на [[Жълто море]]. Размерът на водосборния басейн на реката е 1900&nbsp;km от запад на изток и 1100&nbsp;km от север на юг, а общата му площ е около 752 хиляди квадратни километра.
 
Хуанхъ понякога е наричана „люлка на китайската цивилизация“, тъй като в нейния басейн, най-вече в пресичащата платото [[Ордос]] долина на река [[Уей]], възникват първите китайски държави и в началото на китайската история точно тук се намират най-гъсто населените и процъфтяващи земи. От друга страна, честите опустошителни наводнения и промени на течението, предизвикани от постоянното издигане на [[речно леглокорито|речното леглокорито]], понякога дори над нивото на околните полета, е дал на реката и прозвищата „Мъката на Китай“ и „Бичът за синовете на Хан“.<ref>{{cite web | last = Yardley | first = Jim | year = 2006 | url = http://www.nytimes.com/2006/11/19/world/asia/19yellowriver.html | title = A Troubled River Mirrors China’s Path to Modernity | work = nytimes.com | publisher = The New York Times | accessdate = 2011-11-24 | lang = en}}</ref>
 
== Наименование ==
 
=== Горно течение ===
[[Файл:Yellowrivermap.jpg|мини|ляво|270п|Карта на басейна на река Хуанхъ.]]
[[Файл:6058-Liujiaxia-Dam.jpg|мини|Язовир и водноелектрическа централа в пролома Людзя]]
 
Непосредствено след изворите си Хуанхъ преминава главно през пасища, блата и хълмисти местности, разположени между планините Баян Хар и [[Анемачен]]. Водите на реката са бистри, а оттокът е устойчив. Тя преминава през поредица езера, най-големи сред които за [[Джалин]] и [[Ълин]] с обем съответно 4,7 и 10,8 милиарда кубични метра. Разположени на надморска височина над 4290&nbsp;m това са двете най-големи сладководни езера в планинските части на Китай. Голяма част от тази област е включена в резервата [[Сандзянюен]], който обхваща също изворите на двете други големи реки на [[Източна Азия]] – [[Яндзъ]] и [[Меконг]].
 
Между проломите [[Лунян]] в Цинхай и [[Цинтун]] в Гансу Хуанхъ преминава през тясна долина, като от двата и&#768; бряга се издигат стръмни скали. Речното леглокорито е тясно, а средният наклон е голям, поради което течението в този участък е бързо и много турбулентно. То преминава през 20 по-тесни пролома, най-извести между които са Дзишъ, Людзя и Бапан. Характеристиките на течението в тази област я правят най-подходяща за изграждане на [[водноелектрическа централа|водноелектрически централи]].
 
След като излиза от пролома Цинтун реката навлиза в широките алувиални равнини [[Инчуан]] и [[Хътао]], като по бреговете и&#768; са разположени главно [[Пустиня|пустини]] и [[степ]]и, притоците са редки, а течението е бавно. Равнината Хътао, коато има дължина 900&nbsp;km и ширина 30 – 50&nbsp;km, в миналото е била сред най-интензивно [[Напояване|напояваните]] области по течението на Хуанхъ.
Средното течение на Хуанхъ обхваща частта от реката между Тогтох и [[Джънджоу]]. Тя има дължина 1206&nbsp;km, водосборна област с площ 344&nbsp;000&nbsp;km² (46% от общия водосборен басейн на реката) и общ пад от 890&nbsp;m при среден наклон 0,074%. В този участък в Хуанхъ се вливат 30 големи притока и оттокът и&#768; нараства с 44%. В средното течение се образуват 92% от наносите в реката.
 
Този участък на Хуанхъ пресича [[Льосово плато|Льосовото плато]], предизвиквайки значителна [[ерозия]]. Отнасяните от реката големи количества наноси правят Хуанхъ реката с най-високо съдържание на седименти в света. Най-голямото годишно количество на отложени от нея наноси е регистрирано през 1933 година – 3,19 милиарда тона, а най-високата концентрация на седименти през 1977 година – 920&nbsp;kg/m³. Наносите се отлагат в по-бавното долно течение на реката, повишавайки [[речно леглокорито|речното леглокорито]] и създавайки известната „река над земята“.
 
От Тогтох до Юменкоу реката преминава през Дзиншан, поредица от тесни долини, които са подходящи за изграждане на водноелектрически централи. В долната част на долината Дзиншан се намира известния водопад [[Хукоу]].
Долното течение на Хуанхъ, от Джънджоу до морето, има дължина 786&nbsp;km. Тук реката тече през [[Севернокитайска равнина|Севернокитайската равнина]] в посока изток-североизток към [[Бохайски залив|Бохайския залив]], като в по-голямата си част е оградена с [[Дига|диги]]. Водосборният басейн на този участък е едва 23&nbsp;000&nbsp;km², само 3% от общия басейн на реката, тъй като в нея се вливат малко притоци. Почти всички реки южно от Хуанхъ се вливат в река [[Хуай]], а тези на север – в [[Хай]]. Общият пад на долното течение е 94&nbsp;m при среден наклон 0,012%.
 
Наносите, извлечени от Льосовото плато, се отлагат по долното течение на Хуанхъ, издигайки речното леглокорито. В продължение на 2000 години хората се борят със свързаните с този процес [[Наводнение|наводнения]], като изграждат по бреговете на реката диги. С тяхна помощ в наши дни на много места речното леглокорито е издигнато на няколко метра над окръжаващия го терен.
 
== Характеристики ==
Жълтата река се отличава с големия размер на плодородна [[тиня]], която носи – 1.6 милиарда тона годишно на мястото, където тя се спуска от [[Льосово плато|Льосовото плато]]. Според едно изследване, тя носи 34 kg тиня на кубичен метър на година, в сравнение с 10 за река [[Колорадо (река)|Колорадо]] и 1 за [[Нил]].<ref>Tregear, T.R. ''A Geography of China'', p. 219. 1965</ref>
 
Средният отток е изчислен на 2 110 m<sup>3</sup> в секунда (32 000 за Яндзъ), с максимум от 25 000 и минимум от 245 m<sup>3</sup> в секунда. Въпреки това, от 1972 г. насам, тя често пресъхва преди да достигне до морето. Ниският воден обем се дължи на увеличаването на селскостопанското [[напояване]], което е нараснало пет пъти от 1950 г. насам. Водата, която е отклонена от реката, към 1999 г. обслужва 140 млн. души и напоява 74 000 km² земи.<ref name="video.nytimes.com">[http://www.nytimes.com/video/2007/05/30/world/asia/1194817118362/chinas-yellow-river-part-1.html China's Yellow River, Part 1]. The New York Times</ref> Делтата на Жълтата река жълто заема 8 000 km<sup>2</sup>. Въпреки това, с намаляването на плодородната тиня, достигаща до морето, е установено, че тя намалява по малко всяка година от 1996 г. насам поради [[ерозия]]та.<ref>[http://china.org.cn/english/2005/Feb/119497.htm Yellow River Delta Shrinking 7.6 Square Kilometers Annually], ''China Daily'' 1 February 2005</ref>