Бигорски манастир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 39:
В 1913 – 1914 година, след установяването на сръбския режим във Вардарска Македония българският църковен деец и игумен на манастира йеромонах [[Партений Бигорски]] е изтезаван и убит, защото отказва да даде декларация, че манастирът е бил сръбски.<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 197.</ref>
 
През 30-те години на XIX век е създаден и изключително орнаментираният и ценен дървен [[иконостас]] в църквата на манастира. Главен майстор е [[Петър Филипов]] (Гарката) от село [[Гари (община Дебър)|Гари]], представител на [[Дебърска художествена школа|Дебърската дърворезбарска школа]], който заедно със своя брат Марко, [[Макрий Негриев]] и други помощници се трудят около 6 години, за да създадат този шедьовър. Иконите в иконостаса са дело на зографа [[Михаил Анагност]] и сина му [[Димитър Михайлов (зограф)|Димитър]] – монах Данаил, от [[арумъни|влашкото]] село [[Самарина]]. Заедно с иконостаса Петре Филипов и останалите дърворезбари изработват и архиерейския трон и игуменския стол в църквата.<ref name="иванов"/>
[[Картинка:Sveti Jovan Bigorski.jpg|thumb|250px|Поклонници в манастира в началото на ХХ век]]
В притвора на църквата през 1871 година личат фреските на Климент Охридски; Наум Преславски, Иван Владислав, Кирил и Методий, цар Борис I, цар Иван Шишман.<ref name="иванов"/> Според българския журналист Светослав Терзиев надписите над българските владетели Борис и Иван Шишман са неумело преправени на Стефан Дечански и Лазар Хребелянович по времето на сръбската власт във Вардарска Македония 1913 – 1941 година.<ref>Терзиев, Светослав, „В Македония по дирите на научното разузнаване“, в. „Сега“, 09.9.2006 г. [http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2409&sectionid=30&id=0006901]</ref>