Разлика между версии на „Константин VII Багренородни“

м
Bot: Automated text replacement (-генерали +военачалници)
м (Bot: Automated text replacement (-военно-морск +военноморск))
м (Bot: Automated text replacement (-генерали +военачалници))
Самостоятелното управление на Константин VII се отличава със спокойствие и мир на границата с Българското царство. На изток, ромейските военачалници постигат променливи успехи срещу [[араби]]те в северна [[Сирия]] и северна [[Месопотамия]], въпреки че междувременно се проваля военноморската експедиция срещу пиратския емират на остров Крит (949 г.). В 952 г. имперската армия пресича река [[Ефрат]], а към 958 г. офанзивата стига до крепостта [[Самосата]], която е завладяна. През 957 г. арабски флот е унищожен с помощта на „гръцкия огън“.
 
Започват мисии за [[покръстване]]то на [[Киевска Рус]], императорът става кръстник на княгиня [[Олга Киевска]]. Установени са дипломатически отношения с [[Кордовски халифат|Кордовския халифат]] в Испания и с императора на т.нар. [[Свещена Римска империя]]. Константин VII е компетентен администратор, но е по-заинтересован от научните си занимания, отколкото от управлението и прехвърля изпълнението на повечето задължения върху бюрократите и генералитевоеначалниците си, както и върху енергичната си съпруга Елена. Константин VII умира в 959 г., според слуховете отровен от снаха си [[Анастасо-Теофано|Теофано]].
 
Константин VII подобрява администрацията на империята, като следва аграрната политика на Лакапин в интерес на дребните собственици и широките слоеве от населението, които са гръбнака на армията и икономиката. Издава няколко новели (закони) за защита на селските общини и войнишкото население от домогванията на едрите земевладелци. Той е образован владетел с литературни интереси, учен и [[писател]]. Негови са творбите ''„[[За управлението на империята]]“, „За темѝте“, „[[Книга за церемониите]]“'', и др. Дава ценни сведения за [[българи]]те и други народи.