Бертран дю Геклен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-генерал +военачалник)
Ред 33:
През 1366 г., Геклен успява да обедини около себе си водачите на множеството наемнически групи, които плячкосват френските земи след прекратяването на военните действия с Англия. Начело на тази нова сила, Геклен навлиза в [[Кастилия]], където се съюзява с [[Енрике II Кастилски|Енрике де Трастамара]] в борбата му срещу [[Педро I Жестокия (Кастилия)|Педро I Жестокия]]. Геклен превзема поредица от ключови крепости, сред които и столицата [[Бургос]], където Енрике е коронясан за крал на Кастилия и [[Леон]], а самият Бертран получава номиналната титла „крал на Гранада“, макар тази провинция да си остава в ръцете на [[маври]]те до 1492 година.
 
Година по-късно, през 1367 година, Енрике и Бертран са разбити от армията на Педро I, подсилена с английски контингент и командвана от [[Едуард, Черния принц]]. Двете армии се срещат при [[Нахера]], където англо-испанските сили излизат победители, а Геклен попада в плен. Шарл V, който смята своя генералвоеначалник за безценен плаща откупа му. На следващата 1368 г., Черният принц, болен от [[дизентерия]] и останал почти без войници (всеки 4 от 5 англичани умират по време на кастилската кампания) е принуден да напусне [[Пиренейски полуостров|Иберия]]. Останал сам, Педро I е разбит от Енрике и Геклен при [[Монтиел]]. След битката, Педро I се свързва с Бертран, предлагайки му подкуп, за да пропусне беглеца през своите постове. Бертран приема, но казва за плана на Енрике, който му предлага повече пари и земи ако доведе Педро в кралската шатра. Срещата на двамата полу-братя преминава бурно и те започват да се бият с ками, като Енрике пронизва смъртоносно своя опонент. Геклен става херцог на Молина, а френско-кастилския съюз е циментиран.
 
== Участие в Стогодишната война ==