Дечко Узунов: Разлика между версии

 

== Биография ==

Роден е в [[Казанлък]], където първо е ученик на [[Чудомир]]. През [[1919]] г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес [[Национална художествена академия]]) в класа на проф. [[Петко Клисуров]]. Когато общият курс на подготовка завършва през [[1922]] г. Узунов и състудентът му [[Иван Пенков]] заминават за [[Мюнхен]] на специализация при проф. [[Карл фон Маар]]. Под негово влияние двамата млади художници се запознават с творчеството на майстори като [[Рембранд ван Рейн]], [[Диего Веласкес]], [[Тициан]], [[Петер Паул Рубенс]], [[Макс Либерман]], [[Франц фон Щук]]. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци като [[Елисавета Багряна]], [[Фани Попова-Мутафова|Фани Мутафова]], [[Чавдар Мутафов]], [[Николай Лилиев]], [[Константин Щъркелов]], [[Симеон Радев]], [[Светослав Минков]] и други, които формират приятелското обкръжение на Узунов, а също и стават модели за портретите му.

 

Участва в почти всички [[обща художествена изложба|общи художествени изложби]] на дружеството „[[Родно изкуство]]“ в България и в чужбина (Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена). Прави шест самостоятелни [[изложба|изложби]] в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави самостоятелни изложби в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.

 

 

Художествената гимназия в Казанлък е прекръстена в чест на Дечко Узунов на [[Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“]].

Рисува [[стенопис]]и в казанлъшката църква „Свети Йоан Предтеча“, във фоайето на Хотел Казанлък, като дар за своите съграждани, в карловския Дом на културата, в старозагорската опера, в [[Национална опера и балет|Народната опера]], [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]], [[НДК]] и [[Съдебна палата (София)|Съдебната палата]] в София.

 

 

По покана на [[Николай Масалитинов]] и [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]] създава [[декори]]те и костюмите за някои театрални и балетни постановки в Народния театър: „[[Престъпление и наказание]]“ на [[Фьодор Достоевски|Достоевски]], „Любов“ на [[Пол Жиралди]], „Професията на госпожа Уорън“ на [[Бърнард Шоу]], „[[Почивка в Арко Ирис]]“ на [[Димитър Димов (писател)|Димитър Димов]], балета „Тракия“ на [[Петко Стайнов (композитор)|Петко Стайнов]].

 

== Творби ==

* „Идиот“, 1929 г.<ref name="Идиот-1929">Каталог „Живопис“, ГХГ, Пловдив</ref>, м.б., пл., 102/95,5, подпис долу дясно, инв. №173

 

Разнообразната творческа дейност на Дечко Узунов е съчетана и с голяма по мащаб обществена дейност.

 

 

През 1966 г. е [[народен представител]] в [[5 Народно събрание|Петото народно събрание]] на [[Народна република България|НР България]]. От 1973 г. е [[академик|действителен член]] на [[БАН]].

[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]

[[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен]]

[[Категория:Родени в Казанлък]]

[[Категория:Починали в София]]