Келтско нашествие на Балканите: Разлика между версии

Първият поход на келтите на Балканския полуостров е засвидетелстван много рано в античната литература с известието на [[Теопомп]] за нападението на келтите върху илирийското племе [[ардиеи]] вероятно през 360 или 359/358 г. на територията на днешна [[Босна и Херцеговина|Западна Босна и Херцеговина]]. Келтите, които извършват това нападение, са били безспорно част от групите, атакуващи [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]]. Дали това нападение е завършило с трайно заселване на келтите в [[Илирия|западноилирийските земи]] или [[Алпи|източноалпийската област]], не може да се каже. Археологическите следи от присъствието на латенските предмети тук са много малко, и то главно от територията на илирийската култура в Динарските планини. Със смъртта на Александър Велики (323 г. пр.н.е.) започва бавното разпадане на [[Древна Македония|македонската държава]], политическото равновесие на Балканите е нарушено, а войните на [[диадохи]]те го разклаща още повече. Това допринася и за икономическото отслабване на принадлежащите към македонската държава земи. Тази обстановка значително разширила пред келтите възможностите за проникване във вътрешността на полуострова. В първите десет години на III в. пр.н.е. античната историография отбелязва две келтски нашествия в западните части на [[Тракия]] и [[Дардания (Европа)|Дардания]] – през [[319 пр.н.е.]] келтският генералвоеначалник ''Молистомос'' навлиза дълбоко в територията на [[Илирия]] и подчинява [[дардани]]те, [[Пеония|пеононийците]] и [[трибали]]те. През 298 г. пр.н.е. [[Касандър]] воюва с келтите в района на [[Стара планина|Хемус]], а през 281 г. пр.н.е. е нашествието на Камбавл.