Борис Грежов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 7:
| рождено име =
| роден-дата = [[4 април]] [[1899]]
| роден-място = [[Пловдив]], [[България]]
| наставка =
| починал-дата = [[20 март]] [[1968]]
Ред 29:
 
== Биография ==
След завършване на средното си образование заминава да учи машинно инженерство в [[Мюнхен]], където става ученик и асистент на режисьора Х. Прехтъл от известната филмова къща „Нордиск”„Нордиск“. /По същото време за „Нордиск”„Нордиск“ работи и [[Карл Теодор Драйер]]/. След завръщането си в България заснема своя дебютен филм, „Момина скала“ (1922). В този филм, освен режисьор и сценарист, Борис Грежов е изпълнител на главната роля. Следва комедията „Весела България“, заснета през 1928 г.
 
Създаденият през 1929 г. филм „След пожара над Русия“ (по повестта на [[Панчо Михайлов (белетрист)|Панчо Михайлов]] „Под земята“) се счита за един от най-представителните български неми филми. Въпреки претенциозното заглавие, сюжетът е съсредоточен върху романтичната любов между пернишкия миньор Алексей и жената на главния инженер в мините. Този филм е кинодебют на [[Константин Кисимов]], който изиграва ролята на злодея надзирател Гърбицата.
След завършване на средното си образование заминава да учи машинно инженерство в [[Мюнхен]], където става ученик и асистент на режисьора Х. Прехтъл от известната филмова къща „Нордиск”. /По същото време за „Нордиск” работи и [[Карл Теодор Драйер]]/. След завръщането си в България заснема своя дебютен филм, „Момина скала“ (1922). В този филм, освен режисьор и сценарист, Борис Грежов е изпълнител на главната роля. Следва комедията „Весела България“, заснета през 1928 г.
 
Константин Кисимов изиграва ролята на злодея и в следващия, най-известен филм на Борис Грежов –„ Безкръстни гробове“ (1931), по сценарий на [[Бончо Несторов]]. Партнират му първите сили на Народния театър по това време - – [[Кръстьо Сарафов]] и [[Елена Снежина]]. [[Николай Хрелков]] написва текста за пролога на „Безкръстни гробове“: ''"Тежки размирни години... Тъмно було се стеле над българската земя. Пламъците се издигат, пълзят отвсякъде и обхващат просторите... Буря! Светкавици просветват... В паника бягат гладни, объркани хора. Стреля картечница. Падат трупове... Юни!... Септември!... Април!...”''. Първата картина на филма е селянка, коленичила до безкръстен гроб. На екрана се появяват думите: „Нашите майки все в черно ходят, все нази жалят“. В тази мрачна селска любовна драма има редица алюзии за политическите събития през 1923-1925. Филмът е драстично съкратен от цензурната комисия и вижда екран с помощта на председателя на 23 ОНС [[Александър Малинов]].
Създаденият през 1929 г. филм „След пожара над Русия“ (по повестта на [[Панчо Михайлов (белетрист)|Панчо Михайлов]] „Под земята“) се счита за един от най-представителните български неми филми. Въпреки претенциозното заглавие, сюжетът е съсредоточен върху романтичната любов между пернишкия миньор Алексей и жената на главния инженер в мините. Този филм е кинодебют на [[Константин Кисимов]], който изиграва ролята на злодея надзирател Гърбицата.
 
Константин Кисимов изиграва ролята на злодея и в следващия, най-известен филм на Борис Грежов –„ Безкръстни гробове“ (1931), по сценарий на [[Бончо Несторов]]. Партнират му първите сили на Народния театър по това време - [[Кръстьо Сарафов]] и [[Елена Снежина]]. [[Николай Хрелков]] написва текста за пролога на „Безкръстни гробове“: ''"Тежки размирни години... Тъмно було се стеле над българската земя. Пламъците се издигат, пълзят отвсякъде и обхващат просторите... Буря! Светкавици просветват... В паника бягат гладни, объркани хора. Стреля картечница. Падат трупове... Юни!... Септември!... Април!...”''. Първата картина на филма е селянка, коленичила до безкръстен гроб. На екрана се появяват думите: „Нашите майки все в черно ходят, все нази жалят“. В тази мрачна селска любовна драма има редица алюзии за политическите събития през 1923-1925. Филмът е драстично съкратен от цензурната комисия и вижда екран с помощта на председателя на 23 ОНС [[Александър Малинов]].
 
Следват филмите „За родината“ (1940) и „Шушу-мушу“ (1941). През 1947 г. режисьорът отново се събира с Константин Кисимов, за да заснемат космополитната мелодрама „Изкупление“.
Line 41 ⟶ 40:
 
== Филмография ==
''';Като режисьор:'''
* [[Той не умира]] (1949)
* [[Изкупление (филм, 1947)|Изкупление]] (1947)
* [[Шушу-мушу]] (1941)
* [[За родината]] (1940)
* [[Безкръстни гробове]] (1931)
* [[След пожара над Русия]] (1929)
* [[Весела България]] (1928)
* [[Момина скала (филм)|Момина скала]] (1922)
''';Като сценарист:'''
* Той не умира (1949)
* За родината (1940)
* Момина скала (1922)
''';Като актьор:'''
* Момина скала (1922) ... Стоян
''';Като оператор:'''
* [[Отечествен кинопреглед]] (1982)
 
== Литература ==
*Янакиев, Ал., ''БЪЛГАРСКО КИНО. ЕНЦИКЛОПЕДИЯ'', изд. "Титра"„Титра“, С., 2000
*Константин Кисимов : Спомени : [Сборник] / Състав. Лиляна Кисимова, Невяна Бъчварова. - – В. Търново, изд. Абагар, 1999
 
== Външни препратки ==
Line 67 ⟶ 66:
* [https://www.kinopoisk.ru/name/866783/ Борис Грежов в КиноПоиск]
 
{{Филми на Борис Грежов}}
{{СОРТКАТ:Грежов, Борис}}
{{Филми на Борис Грежов}}
 
[[Категория:Български режисьори]]
[[Категория:Български сценаристи]]