Горазд (архимандрит): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 16:
От 1904 до 1908 година е председател на [[Петричка българска община|българската църковна община]] в [[Петрич]]. Тук той обединява петричкия район в единна автономна духовна област, укрепва учебното дело и дава отпор на гръцката духовна пропаганда. През 1906 година съдейства за превръщането на петричкото българско училище от двукласно в трикласно.<ref>Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, 1987, стр. 145-146.</ref> Неколкократно е задържан от местните турски власти и изпращан в затворите в Петрич, [[Сяр]] и [[Солун]].
 
От 1908 до 1913 година е [[протосингел]] и управляващ на [[Преспанско-пелагонийскаПелагонийска епархия|Пелагонийската българска митрополия]]. На 17 юни 1913 година, заедно с митрополит [[Авксентий Пелагонийски|Авксентий]] е задържан и арестуван от сръбските власти, а на 25 юни същата година под усилена стража е екстрадиран в Солун и от там в Цариград.<ref>[http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Poslednite_vladici.pdf Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония. София, 1912, стр.29.]</ref> През 1912 година е цензор при [[Министерство на войната|Министерството на войната]] в [[София]], а по-късно - председател на [[Ксантийска българска община|българската църковна община]] в [[Ксанти]].
 
През 1921 година постъпва като [[ефимерий]] и [[изповедник]] в [[Рилския манастир]]. От 1929 до 1933 година е член на манастирския събор. Към 1934 година напуска манастира и се заселва в София, където почива през 1935 година.