Коледуване: Разлика между версии

 

'''Коледуването''' е един от традиционните български обичаи. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер. В народните представи тогава се появяват [[караконджул]]и, [[вампир]]и, [[таласъм]]и и други свръхестествени същества, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. С изгрева на [[слънце]]то те загубват тази сила и спират да коледуват. С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен [[фолклор]]: [[песен|песни]], наричания, [[пословица|пословици]] и [[гатанка|гатанки]]. Коледарските песни се изпълняват при коледуването – на [[Бъдни вечер]] дружини от момци „коледари“, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“, обхождат предварително определена [[махала]] и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче. Подготовката започва на 20 декември. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството.