Панаир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 12:
След 1878 година нараства ролята на постоянната [[магазин]]на търговия, поради което намалява значението на търговските панаири<ref>Енциклопедия България, том 5, П-Р, София 1986, с. 48</ref>.
 
От всички области в българските земи най-големи и прочути търговски панаири, с международно значение, в миналото са били [[Узунджовски панаир|Узунджовският]], [[Ескиджумайски панаир|Ескиджумайският]], [[Серски панаир|Серският]], [[Прилепски панаир|Прилепският]], [[Долянски панаир|Долянският]]<ref>Петър Петров. „Долянският панаир“, списание „Македонски преглед“, 1994, кн. 4, стр.59 – 82</ref>, [[Сливенски панаир|Сливенският]], [[Неврокопски панаир|Неврокопският]].
 
Днес в България търговски е единствено международният [[Пловдивски панаир]], където към традиционния есенен панаир (специализиран сега за производствени стоки) през 1980-те год. се добавя пролетен панаир (за потребителски стоки), като възможностите на изложбения комплекс се използват целогодишно за организиране на търговски и други изложения, както и за културни прояви.