Рурска област: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
Image: |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Рур}}
{{Селище инфо|Германия
Line 5 ⟶ 4:
| вид = Агломерация
| карта2-файл = Ruhr area-map.png
| изглед =
| изглед-описание =
| провинция = Северен Рейн-Вестфалия
| площ = 4 435
Line 15 ⟶ 14:
}}
'''Рурска област''' или '''Област Рур''' ({{lang-de|Ruhrgebiet}}) е историко-географски район в Западна [[Германия]], провинция [[Северен Рейн-Вестфалия]], известна в миналото главно с въгледобив и концентрацията на предприятия от тежката промишленост. Областта Рур включва територията между реките [[Рур (приток на Рейн)|Рур]] на юг, [[Рейн]] на запад и [[Липе]] на север<ref>Michael Kohlstadt: NRW-Bürger müssen die höchsten Kommunalabgaben zahlen. In: derwesten.de. WAZ, 24. Februar 2016</ref>.
== Градска агломерация ==
С население от 5,3 милиона души това е най-голямата агломерация в Германия и пета в [[Европа]] след тези около [[Москва]], [[Лондон]], [[Мадрид]] и [[Париж]]. Областта е част от по-голямата урбанизирана зона [[Рейн-Рур]]
От запад на изток основните градове в [[градска агломерация|агломерацията]] са [[Дуисбург]], [[Оберхаузен]], [[Мюлхайм|Мюлхайм ан дер Рур]], [[Ботроп]], [[Есен (град)|Есен]], [[Гелзенкирхен]], [[Реклингхаузен]], [[Бохум]], [[Херне]], [[Дортмунд]] и [[Хам (град)|Хам]]<ref>Dickinson, Robert E. (1945), The Regions of Germany, 7, London: Routledge, p. 70</ref>.
== История на региона ==
=== Средновековие ===
През Средновековието, големи части от региона по-късно наречен Рур, се
Областта
=== Индустрализация ===
Развитието на региона в урбанизирана и индустриална зона
Докато машините
▲Развитието на региона в урбанизирана и индустриална зона започнало в края на 18 век с ранната индустрализация на близката [[Wupper]] долина част от [[Bergisches Land]]. До 1820 година тук стотици водно захранвани мелници произвеждали текстил, дървен материал, керемиди и желязо чрез автоматизирани процеси. Също така в други работилници по хълмовете, висококвалифицирани работници произвеждали ножове, инструменти, оръжия и колани, използвайки вода, въглища и брикети. Историята няма утвърдено име за тази фаза на [[индустриалната революция]], но някои биха я нарекли - ранна водно захранвана индустриална революция.
До 1850 г. съществуват почти 300 въглищни мини в експлоатация в областта Рур около централните градове Дуисбург, Есен, Бохум и Дортмунд. Въглищата се изнасят или преработват в коксуващи фурни в [[кокс]], използвани в [[Пещ (индустриална)|доменните пещи]] за производство на желязо и стомана. В този период марката ''"Ruhrgebiet"'' става добре позната. Преди въглищните депозити по течението на Рур да бъдат изчерпани, минната индустрия се премества на север към Емчер и накрая до Липе, пробивайки все по-дълбоки мини по пътя си. [[Шлюз]]овете, изградени при Мюлхайм довеждат до разширяването му като пристанище на река Рур. С изграждането на ЖП линията Кьолн-Минден в края на XIX век е индустриализиран и [[Оберхаузен]].
▲Докато машините ставали по-големи и превключвали от водна към парна енергия, местно добити въглища и брикети станали скъпи и недостатъчни.Така индустрията на [[Bergische]] поръчва все повече и повече въглища от новият въгледобивен район по поречието на река Рур. Впечатляващи и скъпи железници били изградени през хълмистия [[Wupper]] регион, за да пренасят въглища, а по-късно и стомана от Рур, и за транспортирането на готовите продукти.
=== Германска империя ===
Населението на Рур нараства бързо - градското население от 2000-5000 души в началото на XIX век в някои градове се увеличава до 100,000 за 100 години. Миньорите са наети от други региони в мините Рур или в стоманодобивните предприятия. Това привлича неквалифицирана работна ръка от 1860 в мащабни миграции от [[Силезия]], [[Померания]], Източна [[Прусия]] и [[Познан|провинцията Позен]]. Много от новодошлите са [[поляци]] и са третирани като второкласни граждани. През 1899 г. това довежда до социално въстание на млади полски работници в [[Херне]], които по-късно основат Съюз на работниците. Миньорите често са настанявани в "миньорски колонии", построени от минодобивните фирми. До края на 1870 г. над 3 милиона души живея в Рурската област, а новата въгледобивна област се била превръща в най-големият промишлен район на [[Европа]].
== Съвременна икономика и демография ==
{{основна|Икономика на Германия}}
{{основна|Население на Германия}}
{{Германия-мъниче}}
<center><gallery caption="">
Image: Coal seam.jpg| Въглищна жила
Image: Zeche-zollern-2004.jpg| Минодобив
Image: Rhein-Herne-Kanal bei Oberhausen.jpg| Канал Рейн-Херне
Image: Ruhrtalbruecke-Sonnenuntergang.jpg| Аутобан
Image: Suedtribuene.jpg| Футболни запалянковци в Дортмунд
Image: I-Gebaeude-RUB.jpg| Рур-Университет в Бохум
</gallery></center>
== Източници ==
<references />
[[Категория:Въгледобивни региони]]
| |||