Петка Българска: Разлика между версии

[[Файл:RO IS Metropolitan orthodox cathedral.jpeg|мини|дясно|[https://en.wikipedia.org/wiki/Metropolitan_Cathedral,_Iași Митрополитен храм „Сретение Господне“], където се пази чудотворното тяло на Св. Петка Българска в румънския град Яш]]

 

<br>По-големият ѝ&#768; брат [[Евтимий]], който също поел пътя на монашеството бил ръкоположен за митрополит на [[Мадит]] ([[Майтос]]) и след смъртта си също бил канонизиран като светец. Според житията и&#768; още като десетгодишна Св. Петка чула в храма гласа на [[Иисус Христос]]:"Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!" и решила да се посвети на вярата. Тя сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните.

<br>Когато родителите и&#768; починали, а брат ѝ&#768; вече бил монах, Параскева напуснала дома си и обходила светините на [[Константинопол]] ([[Цариград]]), като пет години прекарала в пост край усамотения храм „[[Покров Богородичен]]“ в [[Ираклия]]. След пет години тя заминала за Светите места, посетила [[Йерусалим]] и [[Божи гроб]], като се установила в [[Йордания|Йордан]]ската пустиня. Параскева следвала примера на прочутата св. [[Мария Египетска]], като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя през Цариград се завърнала в Епиват и се заселила при храма „[[Свети Апостоли]]“, където след две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребали монахинята вън от градските стени като чужденка.