Исмаил Тръстениклиоглу: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 16:
През октомври 1801 година Тръстениклиоглу извършва значителна мобилизация на селяни от владенията си, за да подпомогне двама правителствени паши в Търновско и Свищовско, претърпели поражение от селска армия, свързана с Пазвантоглу. През пролетта и лятото на следващата година воюва активно с Йълъкоглу, като правителството се надява на посредничеството на влашкия войвода, за да ги помири. Според сведения от този период, той поддържа активни отношения с [[Русия]], подкрепяща го като основна пречка за Пазвантоглу северно от Стара планина.{{hrf|Мутафчиева|2008|272 – 273, 286, 293}}
През лятото на 1802 година Тръстениклиоглу, подобно на Пазвантоглу, започва нападения във Влашко, като си присвоява имения северно от Дунав, в които настанява свои наемници [[арнаути]]. През пролетта на 1803 година властите му възлагат ликвидирането на кърджалийски банди южно от Балкана – в района на [[Несебър|Месемврия]] и [[Поморие|Анхиало]]. В същото време военачалникът на Пазвантоглу [[Манаф Ибрахим]] отново е във Влашко, воювайки
Към началото на 1803 година Тръстениклиоглу успява да създаде съюз на румелийски аяни. Неговите военни части се формират от отряди на зависими или съюзни аяни, от наемници, както и от местно опълчение.<ref>Грачев, В. П. Балканские владения Османской империи на рубеже ХVІІІ-ХІХ вв. (Внутренее положение, предпосылки национально-освободительных движений), Москва, „Наука“, 1990, с. 65.</ref>
През лятото на 1804 година Тръстениклиоглу отбранява Северна България от открито разбунтувалия се гюмюрджински аян [[Сюлейман Токатджикли]]. През август успява да нанесе решително поражение на Токатджикли при [[Агатово|Агакьой]] и изпраща главата му в [[Константинопол]], където това е прието като изключителен успех в борбата срещу размириците.{{hrf|Мутафчиева|2008|319, 321}}
| |||