Жан Амери: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Бележки: Ненужни колони: употреба на автоматично разделяне на колони редактирано с AWB
Darldarl (беседа | приноси)
Ред 34:
Макар и семейството на Амери да е „отчуждено от своите еврейски корени, асимилирано и да представлява смесен брак“, самото това отчуждение пропива мисълта на Амери: „Исках на всяка цена да съм антинацист, напълно убедено, но по мое собствено желание“<ref name=bio />.
 
[[Нюрнбергски закони|НюрмбергскитеНюрнбергските закони]], чиито текст Амери скоро ще научи наизуст, го убеждават, че Германия е издала смъртна присъда на всички евреи<ref name=bio />. Неговото есе „За нуждата и невъзможността да бъда евреин“ засяга чрез този вътрешен конфликт въпроса за самоопределянето. Говори за това как докато неговата идентичност, идваща от детството, е подчертано християнска, той се чувства като евреин, но не в религиозния смисъл, а чувства принадлежност към еврейския народ „без Бог, без история, без очакване за месианска роля на нацията“<ref>Améry, Jean. ''At the Mind's Limits''. 1998, page 94</ref>.
 
{{цитат|За мен, да бъда евреин означава да чувствам вчерашната трагедия като вътрешен гнет. На лявата ми предмишница продължава да стои номера ми от Аушвиц; по-бързо се изчита от Петокнижието или Талмуда, но пък дава по-обстойна информация. Информация, която е по-задължаваща от основните формули на еврейското съществуване. Ако на мен и на света, включително на религиозните и национално настроените евреи, които не ме имат за един от тях, кажа: „Аз съм евреин“, то под това аз имам пред вид всички тези реалности и възможности, които са обобщени в един Аушвицки номер.|Жан Амери, „На границите на ума“}}